Писателите и те като журналистите предпочитат лошотията и болестите на обществото за да могат да си разгърнат по-засукано замисъла в книгите. Но не всеки писател може да направи от една "лошотия" добра литература. Разтърсваща, всмукваща читателя литература от ранга на „Роман за един пияница” на Хаим Оливер.
Истински вълшебник-виртуоз ни води през лабиринта, през дълбините на познатото и непознатото на тази необятна
загадка – човека. С богата наблюдателност, но без излишен патос,
с добродушната и фина благост на вещ разказвач, Оливер нито за миг не оставя
читателя да се усъмни, че може да има художествена измислица в повествованието.
Чрез съчетаване на „аз” и „той”- формите на водене на историята, постига привидна отдалеченост, дава ни възможност да погледнем под различен
ъгъл към събитията и мрачните „тресавища”, в които така неуморно затъва главният
герой - Вéселия. Или всъщност главният пияница. Както приближаванията и
отдалечаванията на камерата в киното – изкуството, което е главен фон на
романа.
„Сребристите тапети по
стените бяха покрити с всевъзможни чудовищни изображения; похотливи жени с лица
на брадати сатири; джуджета с половинметрови фалоси; космонавти с опашки на
сирени;съвкупляващи се марсиани; някакви горилоподобни същества, вдигащи на
лапите си съблазнително разсъблечени дами с лица на София Лорен и в центъра на
всичко това – горящата ни студия.”
Вéселия е трагичен герой, когото няма как да не обикнеш, няма как
да не му стискаш палци при многобройните му и искрени опити да се измъкне от
„блатото” на едва ли не генетично заложения в него алкохолизъм. Или фатализъм.
Хаим Оливер създава илюзията, че също му стиска палци да се оправи - подлагайки
го на лечение, по един, по втори, по трети начин – стандартни или нестандартни
(като хипнозата, например), но едновременно с това го води към предизвестения
още в началото, трагичен край. Как да не му се възхитиш на умението, че
го може това.
Главният героя е надарен отвсякъде – нещо като вундеркинд-бохем –
млад, обаятелен, снажен, мислещ и отстояващ собственото си мнение, поетичен, добър писател и сценарист, кинорежисьор с
нестандартни идеи. Към това можем да добавим и тайнственото му минало на военен пилот.
Да не забравим да споменем и тромпета – инструментът, който го
сродява с онази дива и фриволна музика – джаза, в която всяко изпълнение е
неповторимо, с всички онези джазмени, по принцип известни като
импровизиращи собствения си живот, свободомислещи и разпуснати. И всичко това е в контраст с
пропаданията и затъванията, половата немощ, провалите в живота на всички нива,
причинени от алкохола в големи дози. В огромни дози.
Малко е да кажем, че за Вéселия (и неговата компания от "великолепната четворка") обикновеният живот (в трезво състояние) не съществува или ако съществува то е за кратко и само за да го стяга и души. Ротационна симетрия между (трезв)ин и (пи)ян.
Малко е да кажем, че за Вéселия (и неговата компания от "великолепната четворка") обикновеният живот (в трезво състояние) не съществува или ако съществува то е за кратко и само за да го стяга и души. Ротационна симетрия между (трезв)ин и (пи)ян.
Книгата е забавна, но и тъжна, щура, но и земна, нежна, но и гадна. Като многобройните фази на пиянството – от еуфорията до махмурлука.
Това е роман, който изисква от читателя. Изисква внимание,
концентрация, култура. За да може същият този разглезен читател да се
наслади истински на богатия друг свят, в който авторът ни предоставя
ролята на наблюдатели. Или на хора от близкото обкръжение на Веселия. В книгата освен блестящо разгърнатият главен герой има и други не по-малко пъстри и екстравагантни образи - гениалният художник Бориславо Белини, който после се замонашва, мрачният доктор Мефисто, лекуващ с хипноза, операторът Астарджиев - да споменем само някои от тях.
Емоционален, богат на нюанси, многопластов роман. Без триковете на
постмодерното писане, в които много от днешните наши писатели често се оплитат,
но рядко с успех. И съвременен. Което много често се избягва от същите
тези днешни писатели, кой знае защо обърнати повече към миналото. Пълен е с истини
за живота, за които може би и ние читателите се досещаме, но не можем да
изразим толкова добре като Хаим Оливер:
„…в моята практика научих две безспорни истини: първо – не можеш
насила да легнеш с една жена, без тя дълбоко в себе си да не е съгласна с това,
и второ – не можеш насила да опиянчиш един човек, без той дълбоко в себе си да
не е съгласен с това.”
Роман, който със сигурност ще намери своята отбрана читателска
аудитория.
Хаим
Оливер, "Роман за един пияница", издателство "lexicon",
2017
Няма коментари:
Публикуване на коментар