Шантав ум, топла шапка, мръсни ръце

          В една моя пиеса – никога неиграна и непубликувана, изобщо нищо неправена (чунким за какво ли я написах, ама пуста шекспиромания), та в нея имаше персонаж „Чистач” - служител по градската чистота, на когото на фланелката ли, на якето ли, пишеше „Чистотата е поезия”.

          „Чистотата е поезия” си казваме и ние с Катя-Катерина и толкова години вече, където ходим по паркове, градинки, детски площадки, все правим уборка. Ще съберем една торбичка с отпадъци,  понякога две, понякога чувалче. И го изхвърляме после в някой контейнер. Не, не ни плащат нито от ”Зелени Балкани”, нито от „Червени балкони”, правим го доброволно (то у нас човек като чуе нещо да се прави доброволно бяга от него като ангел от джендър направо). Ангария на съвестта. Ангария на естетическото чувство. („ангария” – каква мила гръцка дума, като „поезия”, "погача", „Македония”, ама да не се отплесвам, че ще ми джендъряса социалния елемент на писанието).

За да чистиш бакиите на другите,  глава не ти трябва,  но сърцето е задължително,  по екзюпери, а вместо лисица, просто опитомяваш куче

          Та така е от години – продължаваме и сега, дори когато ходим по разни светилища, асари и пещери – пак така – три празни пластмасови бутилки, една торбичка, една кофа с боклуци. Берекет версин – колкото – толкова. Не се сърдим, не се караме на никого – тихо и кротко си чистим (Е, понякога се сърдим, де - и още как!). Без да ни стимулират от „Сини балони”, „Зелени Бал...”, ама това май вече го казах. Нито имаме нещо общо с „Четири лапи”, „Два бора” или „Три балвана”.

          Никога не съм пускал снимки – тези са първите и ги публикувам не за да се хвалим, или да се  тупаме по гърдите какво сме направили, а за да ви покажа новите ни шапки. Нашият девиз, да, имаме си и девиз, е: „Шантав ум, топла шапка, мръсни ръце”. Щото извинявайте, ама когато се занимаваш с боклуци, няма как да си с чисти ръце. Не сме чекисти, я!

          Има и други като нас – единствени не сме, със сигурност, защото знаем че пътят към Чистилището е осеян с чисти намерения. Не само с мръсно подсъзнание. Така учим и децата – един ден може би и те като нас ще търсят поезия в чистотата. А и кучетата се учат покрай нас - и те ни помагат.

          Че нали чистотата е поезия. Така пишеше в една моя пиеса (чунким защо ли я написах).