Между два пакета ориз

Да ви кажа – хич не се оставям да скучая. Дори да ме захвърлят сам на самотен остров, пак ще играя на "Митничари и контрабандисти" или ще броя листата на палмите, но няма да скучая. Ей го и сега, в тези времена на външна липса, да не мислите, че скучая. Тази сутрин, отскочих до двора на комшийката, скъсах стръкче момина сълза и си го сложих във вода да ми краси интериора. После си измих ръцете и започнах. На три пакета с ориз от по един килограм преброих зърната, но странно защо, в първия имаше 7237 зърна, във втория 7230, а в третия - 7344. Между всеки пакет, разбира се, си миех ръцете и пръсках с дезинфектант. И сега стоя и недоумявам как може така – на маймуни ни направиха. Ами я си представете какво ли е с пакетите леща. А за булгура хич не ми се мисли, каква анархия е с броя на зърната. И докато цъкам с език и се възмущавам, си викам, я чакай да си почина – имам още двайсет пакета с ориз, но за да се разведря малко, взимам да чета „Статистика за причините на умиранията в градовете на Княжеството през 1900 година“. Княжеството е България, не е Монако, разбира се. Много забавно четиво, да ви кажа – свалих си я безплатно от една американска библиотека. Те американците са добри хора и много неща ни дават безплатно. Та от тази „статистика“ научих такива интересни неща – например, че смъртността у нас през 1900 г., по народности, е била най-висока при лицата от татарска и циганска народност, а най-ниска - при тези от еврейска и немска. Да, бе! Но остави това, друго ме изуми извънредно – при лицата починали от старост, общо, на възраст над 100 години са починали 64 души, като е имало двама на възраст от 115 до 120 г, четирима в интервала 120-125 г. и двама между 125 и 130 г. Представяте ли си! Същото е положението и в статистиката за следващата година – 1901, щот аз и нея си свалих – ей така да си я имам под ръка, когато ми потънат гемиите, да се разведрявам. Там, през 1901 г. даже имаше едно лице от женски пол починало на възраст между 130 и 135 г. Да онемееш направо! 

Извадка от "Статистика за причините на умиранията в градовете на Княжеството през 1900 г.", София, 1906 г.

Мисля си, в днешно време едва ли имаме такива дълголетни лица – над 120 години. То и да имаме, нищо чудно да са заминали в чужбина да гледат стари хора. Те тамошните стари са все едни нефелни. Погледнах към стръкчето момина сълза с много оптимизъм и вяра в бъдещето. И се сетих за оня виц за 80-годишния дядо дето влязъл в един магазин и си избрал два официални костюма. Взех да си го разказвам сам в стаята, ама по роли, като си преправях гласа за да е автентично. Един вид се правя на моноспектакъл. Та продавачката го питала (с женски глас):

-       Дядо, ти на колко си години?

-       На осемдесет, мойто момиче.

-       Виж сега, жив и здрав да си, ама защо ти са два костюма – купи си един, пък после, ако ти се наложи, след време…

-       А-а-а – не, чедо, той единия е за мен, а втория - за тате…

-       За баща ти! Малей, че той на колко години е.

-       Абе има-няма сто, но дядо ще се жени, та за това трябва да се курдисаме с нови.

-      Ще се жени дя… продавачката се строполила на столчето пред касата и взела да си маха с една салфетка пред лицето…Ама той, така де – той, дядо ти, трябва да е сигурно…

-       Догодина ще направи сто и двайсет, мойто момиче…

-       И какво - иска да…да се… жени – продавачката вече забелвала очи.

-       Абе честно казано, той много не иска, ама родителите му го натискат...

Та ей такива работи – оставих „статистиката“ за 1900 г. за после, че то много има още да се чете – град по град, болест по болест, възраст по възраст, много е, ама я да преброя зърната на още три-четири пакета ориз и тогава пак ще почета.

Айде стойте си в къщи, бъдете здрави  и не давайте на скуката да ви завладее, ей!