За елдата и Ана Бретонска

Добавям към зърнената ми закуска люспици от елда. Забавлявам се да отгатвам надписите на опаковката на кои езици са. Този е на чешки, този трябва да е полски, а този - не мога да го сбъркам - на френски. Докато си похапвам, си спомням как преди две седмици си бях свалил целия „Часослов на Ана Бретонска“ – изключително интересен ръкопис, изработен между 1503 и1508 г., богато илюстриран. В него, с най-голямо любопитство разглеждах миниатюрите на растения – повече от 300. Елдата е красиво нарисувана, с една цикада в основата и синьо бръмбарче по цветовете. Беше описана като „турско жито“ и аз честно казано зяпнах, че още тогава – в самото начало на 16 век са познавали и са си папкали от това „жито“. Ана Бретонска е истинска легенда сред бретонците-националисти във Франция – поддръжница на идеята за отделно Бретонско херцогство, макар два пъти да се е омъжвала за крале на Франция – е, вярно против волята ѝ - буквално със силата на оръжието. Приема се, че тя е първата кралица-меценат за хората на изкуството. Обичала е да е обградена от музиканти, поети, художници-калиграфи. В този брилянтен ръкопис - „Часослов“, както казах има чудни илюстрации – освен растенията има и евангелски сцени, както и сцени, показващи например кόлене на прасе и сеитба на житни култури. Казах ли, че елдата е означена като „турско жито“. Това е нормално, като се има предвид, че в Западна Европа това растение е дошло откъм Изтока. Същото име ще бъде дадено по-късно и на царевицата. Нашето „елда“ идва от турската дума - „хелда“, която впрочем вече не се използва в съвременния турски. Латинското название (то пък заето от гръцки) на растението  – „fagopyrum“, ни говори друго. То е съчетание от името на бука – „фагус“ и „пирус“ – плод, орех, т.е.- „букоподобен плод“, заради формата на зрънцата, които приличат на буковите жълъди. Та, ей такива разхвърляни етимологии, докато си папкам сутрешната зърнена закуска от ядки, сушени плодове и люспици от елда, които кой знае кой умник е нарекъл на български „флейкс“.