„Хайдут Янчо“ е кратка повест от не особено известния
писател Жул дьо Лапрад. Тя е включена в книгата „Във Франция и в Турция“,
заедно с още две повести и издадена през 1863 г. в Париж. Повестта за
българския хайдутин е изключително живо и драматично написана, в стил, който не
отстъпва на един Дюма например. Историята се развива през 1854 г. (по време на
Кримската война), когато двама висши френски офицери, заедно с адютанти и с
техния преводач – разказвачът на събитията, трябва да обходят и разузнаят терена от
Русчук до Силистра. Стигнали в село Сребърна те попадат в къщата, а по-късно се
срещат и лице в лице със самия легендарен Янчо. Историята му, разказана от първо
лице е историята на мнозина българи от онези времена – тръгнал от лична трагедия,
тихият и мирен дотогава млад чорбаджия, вижда живота му да се преобръща с
главата надолу за една нощ. Започва да живее заради отмъщението. Въоръжен от
глава до пети с най-модерни за времето си оръжия, неуловим, всяващ страх вълк-единак.
Познат сюжет, близък до този в „Козият рог“ и в други песни и свидетелства от
онова време, но описан живо, с някои стари български думи, вмъкнати в текста, и
с явна симпатия на французите към местното българско население, макар във
войната да са на страната на Османската империя.
Дали повестта е почти документален разказ на очевидец, или
чиста проба литература, това може само да се предполага.
Повестта е превеждана два пъти на български – още през
самата 1863 г. в Браила от Иван Мънзов – вероятно от румънски – този превод е
бил доста популярен сред българските комити от онова време, и по-късно през
1897 г., от тайнствения д-р С. Няма сведения за други преводи, но интересното
е, че в оригинално издание на „Hachette“
от 1863 г., на френски, сборника се предлага в „Книжен пазар“, на цена като за
ценители - 480 лв.
Няма коментари:
Публикуване на коментар