Когато пленяваш нови гледки

Значи първо се пресича река Боровица. Събуване на обувки, чорапи, навиване на крачоли и айде – бух, в ледената вода. След това се върви по пясъка и по речните камъни бос, защото след стотина метра, пак има пресичане на втория ръкав на същата речица. След второто пресичане вече, краката ти са ледени, почти не ги чувстваш. Но издрапваш на другия бряг, сядаш на слънце и чакаш да ти изсъхнат краката. После, хайде - по познатата пътека по десния бряг на Боровица. Виждаш много клечаци, боклуци, клони. Старото турско гробище е буквално засипано от клони, дънери и клечкалак.

Вървиш, вървиш и никого не срещаш. А във водата е пълно с рибарски лодки – пърпорят, порят и орат гладката повърхност. Прииждат и още рибари. Отсреща – там където тръгва пътеката за пещерата „Утроба“ почват да се появяват първите коли – преди малко там е нямало нито една. Радваш се, че от твоята страна няма кьорав човек. Диво като за Иво. Малко преди „Патмос“, виждаш още едно старо турско гробище. Досега не си го виждал. Стъпваш тихо от уважение към мъртвите.  Радваш се на дъбовите листа, на минзухарите пред старите каменни надгробия. Надписи на арабски. Какво красиво гробище! Да, наистина е красиво. Тихо и вписано в природата. Винаги съм си мечтал, как в едно такова тихо, усамотено местенце, ще е и моят…Сред природата.

 

Малко по-нататък са балите слама, кацнали на едно дърво. Преди хълма с останките от крепостта, хващаш нагоре по друг стръмен хълм – изследваш нови места.  Пленяваш нови гледки. Или те теб пленяват. Вече доста е напекло – чудиш се какво да свалиш от гърба и какво да оставиш. После стигаш до скалите с ниши. Нови скали към колекцията. Интересни и странни. Скалата е порьозна, но твърда. Предният път, през декември, на 200-300 метра от тези скали силно заваля и задуха, и гледките останаха недостижими. Но сега – радост. Радост от гледките, от въздуха, от водата, от слънцето, от птиците, от…свободата да се радваш на всичко това.