Тези сочни, жълти плодчета

Знае се отдавна, че някои дъбове през зимата дават сочни, жълти плодчета. Само някои дъбове и аз бях обзет от почуда и радост, когато при моята съботна разходка забелязах жълтите точици в пейзажа – досега не бях виждал таквоз чудо из Родопите – дъбчета с жълти топчести плодчета и си казах, еха, магия! и дори да не видя друго интересно през целия ден това ми стига. Навръщане ще ги опитам…може да ми излекуват нещо – и аз не знам какво, но сигурно ще го излекуват. Ама ще кажете – басиму, нали уж жълъди-мълъди висят по дъба…

Разбира се, че ви будалкам, но само донякъде. Тези жълти топченца наистина са по дъба, но не са негови плодове, а са плодовете на жълтия имел – паразитно храстче, което напада основно дърветата от семейство букови и най-вече дъба. Ся, то паразитите са навсякъде в нашия живот – и в нас самите, и в някои семейства и в нашето мило, родно общество – даже преди дни, едни отвъдокеански френдове ни намекнаха за петимца суперпаразити, чунким ние не си ги знаем, но за туй няма да говорим, защото ще ми се замъгли фокусът на матрияла.

И начи глейте ся, той жълтия имел, за разлика от белия имел е с жълти плодчета, и сигурно затова му викат жълт. Има си даже и латинско име, но няма да ви го казвам, за да не си помислите, че се правя на много учен. Обаче, за имела е писал даже самият Плиний Стари, който, за разлика от Плиний Млади е бил по-стар и освен това му се падал вуйчо, защото сестрата на Плиний Стари, която се казвала Плиния е била майка на онзи по-младия, дето му викали Млади. Малко е объркващо, ама аз кво съм виновен. И той, начи, Плиний Стари какво е писал в своята „Естествена история“ – писал, че друидите при Галите, те, ама много уважавали имелите (да не се бъркат с имейлите – тях ги знаем всички, макар че не можем да ги пипнем нито да ги опитаме на вкус) и дърветата, върху които те растели. Тез друиди – те си били малко откачени – смятали, че имела лекувал всичко и така наричали и растението – „Omnia sanantem“ - "всичколекувач", ама туй по латински, пък те си го наричали по галскиму още по-завъртяно. Значи брането било цял тържествен ритуал – брадатият друид, демек магьосник, облечен в бяла роба, се похендрял на дървото, отсичал храстчето със златен сърп, а отдолу слагали бяло платно, та да не падне нито зрънце на земята, че не било на хубуй. После докарвали обаче и два нищо неподозиращи бели бика и ги принасяли в жертва, като се молели на бога да им приеме жертвоприношението и да не им прави зевзеклъци. Казах ли, че галите приемали дъба за свещено дърво – особено това, на което е израснал имел, защото според тях всичко, което расте на дъба е дадено от бога като особен, божи подарък. И после от имела приготвяли отвара и смятали, че тя е лекарство срещу всички отрови в живота. Та и аз се зарадвах на жълтите топченца - така ми се хилеха и грееха в жълто, напук на инфлацията и всичко зимно, че и аз като друидите си скрих няколко - знае ли човек - все за нещо може да потрябват.