Библиотеката на Елмалъ баба теке

Жената едва ходи. С усилие и бастун. Когато я питам дали може да разгледам джамията и библиотеката на религиозния комплекс, тя с готовност откликва, разбира се, че може. Излъчва благост. И тръгва. Но преди това предлага кафе. Отказвам. Стигаме бавно, на почивки до библиотеката, оказва се, че ключът го няма. Почва да вика към някого в двора. После разбирам, че това е брат ѝ Сунай. Говорят си нещо за ключа, но след известно суетене тръгваме към джамията. Странно е, нали – при алианите-бекташи, няма джамии – при тях текето е единствения молитвен храм. Но в комплекса на Елмалъ баба има и джамия. Тя е съществувала преди десетилетия била е и медресе, и джамия. И сега я възстановиха. Красиво и тихо е вътре. Камък и дърво. И броеници. Много броеници –дори има 5-6 с по хиляда зърна. Така ни каза жената. Качвам се и горе на балкона, който е за жените. Чисто е навсякъде. Дървото и килимите правят всичко да изглежда меко и благо за погледа, както само дървото умее да облагородява погледа.

После хайде пак – към библиотеката. Кютюпхането. Тегли ме натам. Пак суетене, пак търсене на ключа. Високия, върлинест мъж най-накрая пристига отнякъде и отваря. Просторна зала и едната дълга стена, почти цялата е с рафтове с книги. На пръв поглед забелязвам - това са нови издания. Не знам защо очаквах да видя стара, прашасала книжнина. Най-първом виждам няколкото тома на „Темел Британика“, което явно е някакъв кратък вариант на Енциклопедия Британика. Върлинестият мъж вади една дебела Библия и ми я показва: „ето имаме и Библия“. Разбира се, до нея има и различни издания на Свещения Коран. Откроява се и едно издание на Клод-Леви Строс. Пълно е и с издания на Назъм Хикмет, най-различни. „Mudejares & sefarades“ - изследване за изгонването на андалуските мюсюлмани и евреите от Испания през 14 в. на д-р Лютви Шейбан. Минавам нататък – Уйлям Фокнър, Макс Фриш, Итало Калвино, Пол Теру и много турски автори, но освен Сабахатин Али и Назъм Хикмет, другите са ми непознати. Продължавам бавно напред, попивам заглавия и автори.

Пол Рикьор, Роланд Барт, Фуко, Ортега и Гасет и „Доктор Живаго“. Впечатлен съм. Роже Мартин дьо Гар с неговата сага „Семейство Тибо“. На четвъртия рафт идват книги на български – общо взето от всички не по-малко от 800-900 книги (преценка на око), около една пета може би са на български – останалите са на турски. Стайнбек, Доктор Спок, Людмила Филипова, книги на Куентин Тарантино, на Катя Зографова – „Бележити жени за/на България“, на Ю Несбьо, Артуро-Перес Реверте и Стефан Цвайг също са тук. Интересни имена и заглавия. „Как да оцелееш в България“ не е ли интригуващо? Върлинестият мъж стои още пред първия рафт и уж нещо подрежда. А аз гледам и снимам, като преди това съм питал дали мога да снимам.

Снимам други любопитности - „Енциклопедия България“, „Тракийски легенди“, „Българската съкровищница“ на Н.Генов и Румяна Николова, но също „Монтесори за бебето“, която е съвсем до „Уеб дизайн for dummies“, „Ислямът“ на Ед Хюсеин и „Тайните на змейовете“. Не мога да изброя всички, но все пак да отбележа и две издания на Ан Райс, както и „Дон Кихот“. Излизам, но ми се иска да стоя още и още, да разглеждам, да разгръщам книги, да се опитвам да превеждам заглавия от турски, с моите оскъдни познания. Мисля си – все пак това е една ценна библиотека, за тези които говорят турски, а и български. Елмалъ Баба теке е най-големия и важен център на духовността на алианите от бекташийския орден и тази библиотека го доказва. А фондът със сигурност ще расте още и още. На излизане вече, жената с бастуна ми носи кафе в пластмасова чашка и няколко бучки захар. Няма как да откажа втори път. Сядаме и си говорим и ни е едно сладко, сладко… И чак когато се прибирам и разглеждам по-подробно снимките с книги, подскачам и не вярвам на очите си - та там имали и брой от „Мистичните Родопи“! Абе богата библиотека ви казвам…