Един ТИР с канарчета (вариации а ла Реймон Кьоно)

1.Майна

Било по пътя София – Кулата, а може би и по друг път, майна. И ся, там някъде на 78-ия километър, майна, стоял един младеж и чакал нещо да премине и да го качи щот нямал пари за автобус. Взел го значи, майна, един камион с № РВ 04 43 СР и с ремарке РВ 14 77 ЕЕ. И както пътували, майна, преди всеки мост по пътя, шофьорът удрял с едно дълго желязо, без съмнение “сделано в СССР”, по ламарината зад гърба си. На въпроса на уплашения младеж: “Що така млатиш камиона, бе майна”, шофьорът отвърнал: “Аз, майна, ши знайш, карам отзад 1178 кафеза с канарчета, и с тях теглото ми е 11,8 тона. Като заблъскам по ламарината, канарчетата се вдигат във въздуха, камионът олеква с почти два тона, нали разбийш, майна, и тогава минавам по моста, по който е разрешено преминаването само на превозни средства до 10 тона”.

            2. Стихотворно

Един тираджия взел на стоп един стопаджия.

Тираджията бил с мустаци и шегаджия,

а стопаджията се казвал Цецо и не бил махнаджия.

И, да му се не види, преди всеки мост,

шофьора на тира взимал една щанга (или лост)

и удрял с нея по арматурното табло на камиона,

ама удрял яко, апокалиптично, не като кокона. 

И Цецо всеки път примирал от страх,

да не го направи тоз мустаклия на пух и прах,

и освен това, с главата си проста,

питал се всеки път, каква е връзката с моста.

И вече някъде след третия мост,

Цецо задал следният (може би тъп) въпрос:

„О, човече, стига вече,

камиона ти съвсем потроши,

какъв е този див ритуал, ми кажи”?

„Понеже карам кафези с канарчета,

а тежат два тона тези пернати другарчета,

та като ударя с лоста по таз ламарина,

те хвръкват във въздуха и хвърчи перушина,

тогава, олекнал, мога спокойно чак,

да мина по всеки мост, на който има знак –

над 10 тона забранено, за камион или влак!”

Хванал се Цецо, тогаз, за корема

и се смял цяла седмица, но го пипнала хрема.

3.Проевропейски

Веднъж, Сергей Ст. карал ТИР с канарчета от София за Брюксел. Преди Враца, качил като втори шофьор Симеон В., а вече към Берковица взели и своя ортак Ахмед Д. От време на време спирали за да поиграят на карти, на играта “3:5:8”. Не щеш ли, обаче, стигнали до един мост, пред който имало табела: “Само за камиони, домували поне 6 месеца в страната и с товар до 10 тона”. Сергей Ст. спрял тира, свалил си очилата, почесал се и взел да се съветва с другите, какво да направят, за да олекне товара. Тогава Симеон В., дал идеята да запраскат по тенекиите на камиона, и така канарчетата щели да помислят, че са дошли проверяващи от ЕС, щели да се вдигнат да летят и тира щял да премине олекнал по моста. Ахмед Д., който имал повече опит с превоза с автобуси, възроптал, щото разбрал, че част от канарчетата били от райони със смесено пернато население и така щели да им се нарушат правата. Останалите двама, обаче, били мнозинство. Така и направили, и криво-ляво закарали тира до Брюксел. Оттогава, всички европейци, взели да викат на Балканския полуостров, Балканарски полуостров…

4. Несигурно

Не знам дали било самосвал, бетоновоз, или …Не, не може да е бил бетоновоз, значи трябва да е бил тир. И този тир карал кокошки ли, канарчета ли, папагалчета ли било. Да, да - сега си спомних – канарчета карал. Не знам закъде ги карал точно, но май по едно време качил една мацка. Не, травестит. Или, дали не било пич? Точно така качил един пич на стоп, не мацка, нито пък травестит (пази боже!). Обаче, преди всеки жепе прелез, или май преди всеки подлез…Абе, чакай сега малко…хм-м-м… дали не беше надлез, да му се не види… То, надлеза какво е всъщност? – не е ли вид мост? Ами да – точно така, значи, преди всеки мост, тираджията удрял с една тояга ли, щанга ли, по километража на камиона. Ех, ама и ти, как ще удря по километража – виж колко ти е акъла? По задните дървении на кабината удрял. Главата ти е дървена! – какви дървении в кабина на тир. Ла-ма-ри-ни. По задните ламарини. Пичът, дето се качил на стоп, попитал тираджията, или не, самият тираджия му казал, без да го питат, че удря така по ламарините, щото по принцип тира с канарчетата тежал  повече от 1 тон. Не, бе, повече от 10 тона, казал тираджията, а като ударел, канарчетата започвали да цвърчат, т.е. искам да кажа, да хвърчат и тира олеквал под 10 тона, колкото май било разрешеното за минаване по моста. Пичът му казал: “ти май ме взе за канарче”, а тираджията отговорил, че е точно така, май…Ама не съм сигурен…Дали не бяха кокошки в бетоновоз…

Благодаря!

          Алгоритъмчетата и "чивийките" на "Блогспот" са неуморни - без да ги храня, без да ги поя, ми показват, че блога е посетен вече от 2250 души. И понеже точно днес стават три месеца от първата публикация в блога, това е повод да благодаря на всички, които са се отбили и са хвърлили по един-два погледа в моето кътче. Много ли е, малко ли е - не мога да кажа, но за мен всяко едно посещение е ценно.

          Според статистиката най-много са четенията от България, разбира се, след което се нареждат САЩ и Франция - тези трите страни правят близо 95 % от всички отбили се на това място.
         

          Странно защо китайците не са ме забелязали още, но се надявам през новата 2015 г и те да нахлуят масово и дори само заради моите писаници да понаучат някоя и друга дума българска. (Тук трябва да има изкуствен смях като в ТВ-шоутата - считайте че съм го пуснал).
          Сред най-посещаваните публикации на първо място е снимката "Палечковци или геймъри", след нея е статията "За гуглата на дядо, Гоголя и Гугъля", а на трето - снимката "Призрачна мъгла над моста", която предизвика голям интерес и в общността "Colour Street photography" на "Google +".
          Ами това е - благодаря на всички любопитковци и дано да продължим да се срещаме!
          Хайде живи и здрави!

Фотография и менструация

           

Ха! – егати темата – ща кажете – що за простотия! Или перверзия. Или и двете заедно. А темата си е най-нормална, като темите за цената на свинското преди Коледа, или за фалита на КТБ, например. Но и не съвсем. Повод за размислите ми дава изложбата, която направи през декември 2014 г известната френска фотографка Мариан Розенщил в Парижката галерия „Le Petit espace”.

Няма как да не сте забелязали, че месечния цикъл при жените е тема-табу в нашите общества. И то от векове. „Мръсна”, неприлична тема, свързана със страхове, суеверия и „бабини деветини”. Заблуди, проклятие, срам.  Впрочем изложбата на Мариан Розенщил, беше озаглавена „The Curse” - демек „Проклятието”. Но за  мен, от снимките, които видях, няма никаква изчанченост, нито простотия - има поезия.  Простотия са рекламите на дамски превръзки. Преди време бях писал в послеслова на първата ми поетична книга: „Винаги има поезия някъде” – и френската фотографка доказва това. В „месечините” на жените (както са споменати в Библията) също може да има поезия, стига да има кой да я открие и да я покаже. Да има усета и смелостта за това..

В някои френски райони, до скоро имало поверие, че жените в цикъл ако минат през нивите с разкрачени крака, кръвта им унищожава голите охлюви. (The Curse, 2014 ©Marianne Rosenstiehl)

Може би всичко тръгва от Светото писание: „Оная жена, която има течение и течението от тялото й е кръв, да бъде нечиста седем дена;  и всеки, който се допре до нея, ще бъде нечист до вечерта”(Левит 15:19). И това остава, и се интерпретира през всичките следващи векове в юдаизма и християнството. После и в исляма. А религиите както знаем, са майстори да налагат табута, да карат човечеца да се чувства грешен, нечист, нищожен.

В интервю по повод изложбата, Розенщил разкрива, че се е подготвяла дълго преди да подходи към реализиране на проекта. Подготвяла се е мисловно. Психологически. Исторически. Имала е периоди на тотално възмущение и объркване, преди да изчисти и успокои идеята си. Това личи от 24-те снимки, които обхващат почти целия диапазон на „месечините” – от първото посещение при гинеколога, през легендите и суеверията, през „менструациите” на травеститите, до деветте снимки на жени в менопауза. „Дебаркирането на англичаните”, например  е кодирана фраза, използвана от французойките когато споделят, че цикъла им е дошъл, но в исторически план това препраща още в 1815 година, когато английски войски дебаркират на континента за решителна битка срещу Наполеон. Тогава английските войници са носели червени униформи.

И почват да се нижат дните пак - зелени, черни, розови...

Броеници от "Джамията на Седемте девойки", или "Дървената джамия" - с.Подкова

Честита Нова Година

Какво ли ме очаква нататък

Най-старата стихосбирка вкъщи

          Честно казано, не знам от кой дядо или баба е, и как е попаднала у дома.  
На заглавната страница пише: "София, 1906.  Печатница на Гавазовъ и Чомоневъ." Автор е А.Караюрдановъ и цялото книжле е всичко на всичко 15 страници, като на някои страници има и по две стихотворения. Питал съм се това "А" дали е Антон, Асен или Андрей, търсих и в интернет за такъв някогашен поет, но безрезултатно. Заглавието е просто "Стихотворения". А ако някой го интересува - цената е 25 ст. 
          Подбрах три неща от нея за добиване на представа за какво става дума. Стремил съм се да запазя оригиналния правопис - все пак това са сто и осем години... По-стари издания на български имам единствено на свитък старогръцки митове с правописа от 19 век, но я няма годината на издаване и "Руско-български речник", на Кърджиев, който е от 1893 г.
          Хората изчезват, спомена за тях също, дори и спомена за спомена, но все пак понякога, някъде, остават следи, че ги е имало, че са мислили, че са чоплели животеца както могат.
       

          СКИТНИШКА ПЕСЕНЬ

     Отритнатъ от хората подли и низки,
     Азъ днеска се скитамъ саминъ изъ чужбина,
     Не искамъ да знамъ за домашни за близки;
     Азъ нямамъ вечъ свои, вечъ нямамъ родина!

     А кой ли пъкъ иска за мене да знае?
     А кой ли ръка си ми братски подава?
     Ехъ, никой! И тозъ що катъ мене страдае,
     И той озверенъ е – братъ не познава!

     Скиталецъ покоренъ на воля едничка,
     Откакто заскитахъ азъ време се мина,
     Азъ плюхъ на живота, присмяхъ се на всички
     И нямамъ вечъ свои, вечъ нямамъ родина!