Джаз за сините сливи

-          Тези сливи какви са? – пита плахо купувач, на който явно страшно му се ядат сини сливи, но едновременно знае, че е длъжен да се съмнява във всичко.

-          Сини са – отвръща наперено продавача и засуква мустак.

-          Ами защо са червени? – е следващия въпрос.

-          Ам` щот` са зелени – невъзмутимо отговаря продавача, досущ политик, който няма какво да губи.

Този стар анекдот ни убеждава, че имената и названията на нещата, цветовете, и идеите дори, са относително нещо. Освен това, той предлага красиво езиково богатство, а също и подтекст. Как нещо уж синьо, може да е в действителност червено, защото по същество е зелено. С него би могло прекрасно да се онагледи и днешната ни политическа ситуация, в която различните партийни и властови субекти уж са едни на цвят, демек стоят зад едни идеи, а всъщност се оказва, че са съвсем друг цвят или даже са безцветни ( ако не приемем че парите нямат цвят). Би могло, разбира се, но аз няма да ви занимавам с политическите „сливи”, доколко те са зрели и какви са на цвят. Исках – както споменах вече - да илюстрирам как на едно и също нещо – човек, събитие, птица, облак или кауза, ние хората можем да даваме различни имена.

Едно скорошно социологическо проучване сред нашите емигранти, проведено от Икономическия институт към БАН и Агенцията за социално-икономически анализи показа интересни и донякъде анекдотични резултати. От българите, които са в чужбина около 49 %  не криели, че са българи, но и не малка част -  около 18 % от тях се смятали за „граждани на света”. (Интересно останалите 33 % за какви ли са се смятали – немци, американци, или са отговорили с „не знам”). Над 25 % от българските турци се определяли като „европейци”, а не като български граждани. За капак, като най-големите българи се определяли ромите – при тях над 59 % от намиращите се в чужбина заявявали, че са българи.

Различните имена на нещата и на хората...На едни и същи неща, и на едни и същи хора. Винаги съм се впечатлявал, защо почти всички жители на кърджалийския квартал „Боровец” при преброяванията се определят като „турци”, а в същото време и българските турци и българите ги наричат „цигани”. Също както и нашите студенти от турското малцинство, когато отидат да учат в Турция, там ги наричат „българите”, а ние пък наричаме бесарабските българи у нас –„руснаци” или „молдованци”. Интересно като какви ли са се определяли онези първи българчета заминали да учат в Англия през 1835 г с държавни стипендии на османското правителство – не знаем, а и няма как да ги питаме.

Дали наистина нещата са толкова сложни или ние си ги правим такива. Понякога и двете. Не знам защо събитията в Украйна от последните месеци някои ги определяха като гражданско недоволство, други като организиран профашистки метеж, или дори като безредици, дело на шайка платени терористи, трети като.... Знам само, че когато убиват хора – как ще наречеш събитията и мотивите, няма значение. Както и да ги наречеш е ужасно и не може да оправдае убиването.

Имената на хората, названията на нещата са измислени уж за да внасят ред, а понякога ни объркват, както ни объркват сините сливи, дето били червени, защото били зелени. Не знам дали е бил объркан кмета на едно свищовско село, когато през 1957 г получил следната молба от човек на име Лаврен, за семейни добавки за сина си: "Баща ми, който е вдовец, се ожени за доведената ми дъщеря. Така тя стана моя втора майка, а баща ми – мой зет. Новата ми майка – моята доведена дъщеря, роди момче, което сега е на 12 г. и ми стана брат и същевременно внук. Понеже съм мъж на майката на доведената ми дъщеря, то жена ми стана и моя баба, тъй като е майка на жената на баща ми. Така аз съм едновременно мъж на жена си, но и неин внук. Жена ми роди от мене едно момче, което сега е на 10 години. То стана шурей на баща ми, а на мен пък ми е вуйчо, тъй като е брат на мащехата ми, която ми е дъщеря. По този начин станах сам на себе си дядо, тъй като жена ми е баба, а аз съм неин мъж. Моля да ми отговорите имам ли право за сина си, сиреч вуйчо ми, да получавам семейни добавки”.

Нали ви казвам – имената са относително нещо. Както е относително, че тази статия може да се определи стилово като джаз. Други биха казали – „манджа с грозде”.

Какъвто е и самият живот, впрочем.