Качих се вчера в автобус намахан
за Бронкс или пък за Манхатън
и видях един човек без крак.
Питам го: „човече, как-
во е станало с крака ти”.
А той намръщен
ми отвръща:
- Бисмиллях, man
не питай мен,
а този, който с вдъхновение
ни е пъхнал в туй америкън стихотворение,
а аз съм всъщност от Ирак –
довърши тъжно човекът без крак
и понечи да си смъкне туловището
на кръстовището
на „48”-мо с „49”-то,
или може би на „50”-то с „51”-во
авеню.
But аз and you
знаем добре -
такова кръстовище,
естествено няма,
и човекът без крак, обезверен,
продължи да пътува целия ден
в автобуса (все тъй намахан)
за Бронкс или пък за Манхатън.
И сигурно още пътува, пътува
пътува, O! Fuck!
Пътува, човекът без крак.
Няма коментари:
Публикуване на коментар