Хармонията "Ночево"

Две недели поред сме в Ночевските Родопи. Ходим. Изоставяме градове, улици, кафенета, проблеми и драсваме по дивото. За скалните потайности на Ночево и за ходенето сред дивите пущинаци бях писал и преди, и мога и сега да говоря много. Но не искам да затрупвам впечатленията под много думи – просто тази хармония трябва да се види. Да се походи, да се поседи, да се усети.

 Край Ночево ни привличат скалите обвити в мъглата на битието на древните хора. Но там ни привлича и лудналата зеленина на май, дъбравите, привличат ни непознатите пътеки. Привличат ни хората, които, макар и рядко, срещаме. „Ambulator nascitur, non fit” – пише Хенри Торо още в средата на XIX в., като перифразира известна латинска сентенция за поетите. „Ходещият се ражда, не се създава”. Сещам се и за друга крилата фраза – „Краставите магарета се надушват” – тя май не е латинска. И ние всеки път оформяме група от такива надушващи се – дето ще хванат ръжда, ако не тръгнат из джендемите поне един ден в седмицата.

Предната неделя сме разузнали докъде води пътя – озовахме се даже и в района на Душка, но за нас това нямаше значение. Имената на села, дерета, хълмове са някакъв ориентир, но най-често изобщо нямаш нужда от имена, особено в планината. Тук важна е свободата и неограничеността на посоките. Видяхме уединена ферма с крави, потънала в покой и зеленина. Намерихме интересни скали. Поиграхме си с двойка синкави бръмбари-гъсеничари от род Carabus. Намерихме хармонията на тукашния живот. Нали всеки край, всяка къща, всяка мравка дори, си има своята хармония. Има свой собствен път – път не асфалтов или чакълест, а път към един друг свят – минал, сегашен, бъдещ. Път към себе си. В планината повечето понятия губят смисъл - нямаш нужда от азбука, водка, партия, скайп. Човекът и всичко, което го обгражда са оголени тук – за да се доближат и опознаят по-добре. Да се слеят. И тишината помага за това. Въздухът… 

Пещерите, нишите изсечени от умела древна ръка те карат да се възхитиш и да притихнеш. А въображението бушува – създава светове, митове, теории, истории. И си даваш сметка, че човешкия живот от хилядолетия се дирижира от едни и същи простички чувства и отношения – любов, страх, възхита, култ към божества и свети места – всичко това, което се свежда до търсене на свое място в този ширнал се свят.