Много изпълнения съм слушал на „Amazing grace”
– на Елвис и на Род Стюърт, на Арета и на Селинката Дион, даже и на Джоан Бейз,
но най-красивото, най-омагьосващото за мен е това на южноафриканците „Лейдисмит бляк мамбазо”. Беше ми ги записал на касета мой колега от Станцията в Нион
и аз се влюбих в тази акапелна група. Луди и брилянтни.
Та дори и не подозирах, че след време ще участвам в
записите на песен, която е втъкала и част от българския вариант на този стар химн
на английския пастор Джон Нютън, писан преди повече от 250 години. Е – случи се
– едно чудесно парче на Витя Макаров, което записвахме в „Zero project studio”– с китари, гайда, акордеон и три
гласа. Това ако не е благодат – да усещаш пулса на нещо, което се ражда,
набъбва, расте и става все-по-чудно. Една песен…
Няма коментари:
Публикуване на коментар