На кон в сърцето на Родопите

Сбруята в очакване

       
          Модерният човек обича "световните места" - ходи масово до Париж, до Рим, а някои даже всяка седмица са в Гърция. "Модерната география" е лесна - всеки може да я стигне за час-два със самолет, да се слее с тълпите туристи, да направи справка от екрана за тази или онази забележителност. Но едва ли са много тези, които са се качвали скоро на кон. И то не просто да се качат, а да изпитат тръпката от дълга разходка из зелените, диви хубости на Родопите.
          Да избягаш в гората, да прекъснеш всякаква връзка с нарцистичните социални мрежи и да драснеш по диви пътеки, където не срещаш никого. Макар и за кратко. Това предлагат много места из Родопите. Все още. Бягство от суетата и от шумотевицата на големия град, от екраните, от нашето собствено его.

Запознаване с Вихър преди разходката

          В събота звъним на Веска и Влади от Девин и ето - конната ни разходка става възможна. Влади ни качва с джипа до "Подлък" и някъде там са пуснати почти на свобода да пасат неговите петнадесетина коня. Той подготвя сбруята на всеки и се качваме - аз, Катя и Коко.
Колоната води Катя, която язди жребеца Сашо, аз съм на Вихър, а Коко е последен, яхнал Ласко.

Водопой - най-отпред е Сашо, после Вихър и последен е Ласко

          Усещането е за нещо старо, красиво, забравено, но живо и тръпнещо. Та нали хората хилядолетия са се придвижвали на кон. На кон са завладявали земи, на кон са се преселвали и поселвали. На кон са се раждали и умирали. На кон. Хилядолетия. А колко бързо го забравихме. Влади ни разказва, че на другия ден, тръгва с група чужденци за седмица из Родопите - от Девин към Борино, после към Буйново, след това Триград, Гела и връщане пак в Девин. Все на кон. Боже, какво ли преживяване ще е. Една седмица на кон в сърцето на най-красивата наша планина. Във всеки случай най-мистичната. Най-дъхавата.

          А през това време ние яздим, оглеждаме се, наслаждаваме се на пътеката, на зеленината, на чешмите, от които нашите четириноги приятели пият с удоволствие. На въздуха, тишината и уханията на Родопа. Неусетно е изтекъл час и половина. А може би два - кой да ти каже. А и когато човек е на кон времето тече различно.

Коко с Ласко

          Много от снимките станаха размазани и не на фокус и може би така и трябва. Защото те едва ли могат да предадат цялата палитра от гледки, усещания и добри, стари трепети
в нас. Всичко, което ни е предложила тази друга "география".
          Пожелаваме си пак да направим такава разходка и ако може следващия път по-дълга.