Всъщност гробниците са 2 в 1. Две, в една и съща розова скала. Задгробен живот в розово за тези, които са били погребани тук. На 4-5 метра са една от друга. На половината разстояние от крепостта "Устра" и "Малката Устра". А наоколо е зелено, зелено, та чак ти призеленява пред очите. И тихо. Само птиците припяват райски опуси. Не бързам да вадя апарата. Оглеждам, вдишвам, обхождам бавно скалата. Заничам през отворите с ококорени очи.
Гробниците са скално-изсечени, като всички в Източните Родопи. И двете са от типа с два отвора - един входен и един отгоре - към небето, който е бил затварян с каменна плоча. По това се различават от гробниците край Скалина-Овчево, например, които са пещерообразни - с един отвор, водещ към единствената погребална камера. Всички гробници в тази част на Родопите са подробно проучвани за пръв път от археолога И.Венедиков през 1971 г. и са определени като тракийски.
Скалата е с много красиви отенъци в сиво и розово.
Едната гробница е повредена откъм горния отвор - голям къс е отломен, а дъното е запълнено с вода и с водна леща. Другата е по-запазена като форма. Отвън ясно се вижда улея за отвеждане на водата около горния отвор. И при двете има добре оформен коридор преди да се стигне до входа.
Толкова е силно, че ме изръчка да ида. Някой слънчев ден, скоро. :)
ОтговорИзтриванеНяма да съжалявате! Мястото носи неочаквани усещания. :)
ОтговорИзтриване