В събота, на Архангелов ден ми звънят двама
добре облечени господа, с бомбета, държащи някакви пакети в ръце. Ако бяхме в
онези, както сега казват, черни, оруелски времена – щях да се изплаша – тайни агенти,
ДС, или нещо подобно. Но днес – още преди да проговорят, аз вече знам – тези с
бомбетата са агенти на сектата „Свидетели на Йехова”. Предлагаха да си говорим на
тема възможно ли е мъртвите да заживеят отново и да ми помогнат да се избавя от
страха от смъртта. Отказах любезно литературата, която ми предлагаха, като им
казах, че разбирам, че съм в тяхната таргет-група, но те не са в моята. Че само
седмица преди това – на Задушница, съм споминал мои мъртви близки и познати и
така те са оживявали отново в мен и в другите, с които съм разговарял. Все пак успяха
да ми набутат една диплянка за да не са „капо”.
Брошури и диплянки ме заливат отвсякъде - от
хипермаркети, от агенции за бързи кредити, за ремонт на покриви и фирми за
магнитни наколенки. Аз съм техния таргет. Тяхната мишена, казано по-просто. В тяхната
целева група съм. Днес всяка една човекоединица е в десетки и стотици
таргет-групи едновременно.
Скоро след добре облечените господа, на
вратата ми позвъни моят „личен” циганин. Той звъни еднократно, но продължително,
като за по-сигурно и чука – по това го познавам. Идва веднъж в месеца, а
понякога и по-често, но винаги е с дежурната страдалческа маска на лицето,
която – признавам си – добре е отиграл. Знам, че съм в неговата таргет-група,
че съм част от неговата маркетинг-стратегия и въпреки това все ще му дам я
филия с лютеница, я чифт стари обувки, или чорапи. Пари избягвам да му давам
защото знам, че той е в таргет-групата на „Пещерска гроздова”. Сигурен съм, че
още поне 40-50 хорица като мен са негова мишена и той си ги обикаля редовно,
като особено следи да не пропусне празниците.
Нали ви казвам – всички сме мишени – на стотици
компании, агенции, телефонни измамници, телевизии, радиостанции. Тези, които са
ни взели на мушка, от своя страна пък също са взети на мушката. Неизбежно е.
Когато заведох майка ми, Бог да я прости,
преди 4-5 години при един хисарски „лечител”, и когато видях палата, в който
живее и лъскавата, нова „Тойота” в гаража му, веднага разбрах, че неговата
„таргет-стратегия” работи перфектно. Негови „мишени” бяха хората с бъбречни
проблеми и майка ми беше част от тях. Опитах се да й обясня предчувствието си,
но тя не искаше да се раздели с надеждата. „Надеждата” струваше 200 лв, под
формата на торбичка с билки, от които впоследствие нямаше никаква полза. И до
днес пазя горчив спомен – спомен, като че съм се докоснал до някаква нечиста
сила.
Моят приятел Слави Георгиев - вече покойник – беше
радиоводещ в БНР, и веднъж ми сподели, че неговото неделно предаване си имало –
и още как - добре проучена таргет-група – слушало се добре – хващало голяма
част от хората от големите градове, които в неделя надвечер се прибирали с
колите си от почивка през уикенда. Не съм го съзнавал – значи дори, когато си
уютно разположен в колата с домочадието си, ти си на мушка. Ти си таргет-група.
Елементарно, Уотсън.
И така сме от раждането, до смъртта.
Чувал съм, че и погребалните агенции си имали и
те таргет-групи. Като се замисля – и сектите, и лечителите, и лекарите, които
вземат „под масата” пари, и телевизиите, и погребалните агенции се целят все в
онази таргет-група на хората с болка, на хората в тежко положение. Защото от
болката на другия се печели добре. Те не се питат като Лили Иванова „кой ражда
болката...” – не - за тях болката е част от бизнеса, пък който ще да я „ражда”.
Е, сега обаче трябва да свършвам, че пак се звъни
се на вратата – отивам да видя, кой ли ме е взел на мушка и какво ли ще ми
струва това звънене...
