Чух слух, че наближавали избори.
Може и да излезе верен, съдейки по това, че по дърветата и електрическите
стълбове, традиционните некролози взеха да отстъпват място на други хартийки –
по-луксозни и шарени, но също толкова скучни и мрачни и пак с име и снимка на
разни хора.
Този път – ако излезе верен този
слух – смятам да се възползвам от правото си да не гласувам. Досега гласувах
редовно и винаги с някаква смътна надежда, с някаква позитивна нагласа, макар
все да избираха други – не моя фаворит. Честно казано и да печелеха моите
избраници едва ли нещата щяха да са по-различни. В политиката нещата си имат
свое ограничено русло на случване и то не зависи от качествата на отделните
хора – дали са честни, красиви, обичат дюнер, или моралът им започвал от утре. Там
важна е партията, като цяло, доктрината – не личността.
Понякога има и изключения – като
сегашния кмет на Момчилград, който направи толкова за града си, че работите
надхвърлиха средното ниво на случване и това със сигурност няма да му бъде
простено в съответните политически кръгове.
Не е тайна, че още от античността
та до днес, икономическото положение влияе и на резултатите и на активността по
време на избори. Затова подобна изборна (и политическа) фрустрация като моята
не е изолиран случай и е предсказуема, предвид нерадостните стойности на много
икономически показатели. И защото избирателите си „лаят”, а керванът на
политиката си върви невъзмутим. Безсрамен. Алчен за власт и за „алековки”.
„Алековките” са банкнотите от 100 лв, които много хора изобщо не виждат в ръцете
си. На тези зелени хартийки е отдадена заслужена почит на „Щастливеца” Алеко,
който пръв в нашата литература събра в образа на Бай Ганьо онзи нашенец –
нагаждач, готов на всичко за да докопа келепирец, включително и чрез домогване
във властта. „Юнак”, за когото идеалите и моралът са бошлаф - „едно магаре тури за кандидат, и магарето ще ти избера, майка му стара”. И ето, 120 години
от излизането на Алековата книга, нещата с изборите са бошлаф. И при соца
изборите бяха бошлаф и сега пак са бошлаф, само че завоалиран под знака на
многопартийността.
Да гласувам било мое право. Но
мое право е и да не гласувам.
И изобщо не се хваля – не - даже
ме е срам, че нещата са стигнали до такова дережде, че да дам гласност на това
си право. Във Франция отколе (а напоследък и у нас) има две теми табу при
общуванего на хората – едната е, каква ти е заплатата, а другата – за кого си
гласувал на изборите. И двете се пазят в съкровена тайна, а аз се улавям, че
напоследък и по двете теми си казвам открито истината. Защото нямам какво да крия – крие се ако имаш много,
малкото не е за криене.
Иначе - ако излезе вярно това, че наистина ще има
избори – желая на всички кандидати да са живи и здрави – а ние останалите ще правим
каквото можем за прогреса и оцеляването на човекоединицата.
