Нещо от теб се отдалечава...

Понякога ти се струва, че нещо от теб се отдалечава,

нещо мъничко - не знаеш какво...

Ти го викаш плахо, то се колебае, чуди се,

уж иска да остане, но ти обръща гръб.

Ти не знаеш какво е, но го усещаш - нещо от тебе си тръгва...

Преводачите

          А някога, по старите книги, преводачите ги пишеха на първа страница, непосредствено под името на автора. Чудно!

          Честит ден на преводачите!

"Чистилището" на Златю

          "Открих" Златю Бояджиев. Просто в понеделник отидох в "Чомаковата къща" в Старинен Пловдив и не знам колко време гледах прехласнато картините му разположени по стаите. Знаех - да - че е имал "десничарски" и "левичарски" периоди в творчеството си и лесно  установих кои картини от кой период са. На мен повече ми харесаха "левичарските" картини - щури, абсурдни, бурлескови, многоцветни.

"Суматоха", Златю Бояджиев

          Картините са "чистилището" на един художник, както може би стиховете са "чистилището" на поета.
          Дадох си сметка, че все по-малко неща правим с ръцете си, а все повече - с машини. Дори в изкуството - музиканти, художници, танцьори продължават да работят с ръце (освен с глава) и правят красиви неща, а - парадоксално - писателите - не. Те пишат с... печатарска машина. И с компютри. Посланието го има, но го няма рисунъка на буквите, няма я индивидуалната рисунка на текста. Почеркът.
          Някога на рисуването също са казвали "писане".
          А Златю е уникален. Картините му разказват, дърпат те за дрехите, чоплят ти  сетивата.
          Който има път към Стария Пловдив да иде да го види - ще погледа, ще помечтае, ще се пренесе някъде, където никога не е бил....

Оверлог-мост

Мостът над язовир "Кърджали" към село Сухово - понякога толкова абстрактен, понякога съвсем истински.

Тюленово. Другата България

          Тюленово е море, скали и спокойствие. Друга България? Онази, която не гради огромни комплекси на морето, не завладява плажни ивици, не бетонизира красиви природни кътчета. Тук няма да срещнеш пияни чужденци, които не знаят даже в коя страна са пияни. Това е край, който няма как да не обикнеш, независимо дали идваш за първи, десети или сто и десети път.

          В селото постоянно живеят тридесетина души, но през лятото в скалите има и "пещерняци". В многобройните пещери се настаняват хора, които прекарват по седмица или две в общуване с морето и слънцето. И със себе си. Хора, които се зареждат от общуването с природата, нищо че нямат баня, а "олинклузивът" им са слънцето, морската вода, тишината на скалите. И от време на време китарите.

          Тюленово са рибарите, които си свалят сутрин лодките по релси и ги качват вечер. Тюленово са милите, усмихнати хора, които не бързат за никъде. Гмуркачите, които вадят миди и рапани, или просто съзерцават подводните красоти.

Доплеров ефект

                         Пътуваме към децата си.

                      Зад нас избледняват бавно 

                         като песни,

                           тези, на които сме деца.

                         Обичта ни винаги по-плътна е

                               по посока на движението.

Делчево приказка от камък и дърво

          Село Делчево си е пак там - съвсем на края на Пирин - от него се вижда долината на Места с град Гоце Делчев и нататък надигащата се верига на Родопите. Уличките са пусти, къщите са си все същите - едните стари, килнати, но разказват истории. До тях съвсем нови, натруфени - механи и къщи за гости, които не ти се ще да посещаваш. Привличат ме старите - от камък и дърво, с излющена мазилка и криви дървени порти. Къщата на баба Злата, на която се оказа, че съм направил може би последната снимка в живота, си беше там, с некролога на вратата, но се виждаха наченки на строителни дейности. Може би скоро и тя ще се превърне в къща за гости и ще изгуби стария си вид.