Когато се каже “адрес” на всички става ясно за
какво иде реч. Това означава, че Иван Драганов, може да бъде намерен на
еди-коя-си улица, еди-кой-си номер, етаж, в този и този град. Или адресът е
една точно определена позиция, в географското пространство. Коренът на думата
идва от латинското “directus” – “прав, право”, откъдето произлиза и думата
“директен” впрочем, и значението му е било такова, да може съдията, или
съответната власт, лесно да намери престъпилият закона. Или да прибере данъка
от всеки поданик. Това е било основното му предназначение в онези времена,
когато градовете са започнали да растат неконтролируемо – като къщи и като
население. То е валидно и днес.
Последните 18-20 години, са едни много интересни
години за живеене. Не става дума за стоварилата ни се голяма
социално-икономическа „радост”, свързана с дълбока криза, макар тя също да
прави живота ни “интересен”, а за бурната, технологична революция. Новите
технологии, освен че промениха всички сфери на живот, доведоха и до появата на
“безадресния човек”. Именно безадресен по отношение на новото технологично пространство,
създадено от интернет и мобилните комуникации. Нашият електронен адрес, или
клетъчен телефон не са подчинени вече на географското пространство и на
разстоянията. Пощенският адрес служи май вече само за получаването на ненужни
рекламни диплянки. По-важният за нас адрес е съставен не от ясно позиционирани
град, улица и номер, а от цифри, букви и кльомба, чрез които можем да бъдем открити
където и да се намираме. Това ни кара, когато отговаряме по мобилния си телефон,
вместо някогашното “ало”, да казваме вече: “къде си?”. Защото откак свят
светува разстоянията са определяли пространството, а днес - от няколко години, имаме
цялото пространство под носа ни, без разстояния. Можем да предаваме, получаваме
и съхраняваме огромно количество информация от другия край на света, само с
натискането на едно копче и то за секунди. Както с всяка новост, днешният homo sapiens, бързо-бързо
направи ежедневие от тази “технологична буря” и се научи да върши престъпления чрез
компютър и интернет, и чрез клетъчен телефон, именно защитен от тази
безадресност в новото пространство. Затова се стигна и до регистрация на
потребителите на предплатени мобилни услуги. Това е някакъв опит да се стигне
до по - сигурно локализиране – т.е. до човек с име и географски адрес, за да
може, когато “сгази лука” пред закона, този същият закон да го пипне. Анонимността
и безадресността раждат дързост и чувство за безнаказаност. Новото виртуално
пространство е като нов континент - пространство без закони и това, че във
всеки интернет форум могат да ни напсуват, без да знаем всъщност кой и къде е
човекът, който го прави, е най-малкото зло. По интернет, изкусни безадресници
могат да ни изпразнят сметката, да организират нечие убийство, да подмамят
децата ни с педофилски материали, или да източат конфиденциални фирмени, или
държавни данни и т.н.
Може да се
твърди – и още как, че човекът в новото пространство е по-свободен,
по-безадресен, но и по-безотговорен. Опасенията, че промените в Закона за
електронните съобщения, ще доведат до някаква форма на “Биг брадър” донякъде
имат почва, но е вярно също така и че това ще помага при разкриване на
престъпления от всякакъв род. Трябва да има проследяемост, но въпросът е как да
стане така, че да има стриктен контрол над дейността по събирането и пазенето
на следената информация за да не се злоупотребява с нея и да не се нарушава
личната неприкосновеност. Този закон със сигурност, ще се изменя и допълва
често, докато се налучка верния път.
Иначе със сигурност може да се твърди, че тази
технологична революция, променú и ще променя социалния ни живот, политиката,
морала, навиците и страховете ни, културата и религията, което означава, че
няма да скучаем идните години.
("Безадресен човек в Лисабон" и "Парижанки" - снимки И.Гео)
("Безадресен човек в Лисабон" и "Парижанки" - снимки И.Гео)
Няма коментари:
Публикуване на коментар