Даване име на жена

                                                                                    И Адам наименува

жена си Ева (живот), защото тя беше майка на всички живи (Битие, 2:20)

Има тайнствено име, което е само за теб. Различно от това, с което всички те знаят.

Име, което зрее бавно като плод.

Трябва да го намеря и да ти го поднеса.

Буквите му ще обикалят около теб, сякаш са планетите от Слънчевата система. Ти ще бъдеш тяхно слънце и ос.

Затова ще ти дам слънчево име с ОСем букви.

Газела.

Си ти.

Балета “Жизел”.

Предчувствие за гъвкава походка. За грациозния гръб на дива котка.

“Г”-то е грация на газела.

Рап за “Р”-то.

(Изпълнява се от двама души с широки дрехи и съмнително възпитание. Единият бръмчи през цялото време, като тропа с крак на първа и пета сричка:

“Ръ-то дава ритъм, ръ-то дава ритъм”…

а другият рапира основния глас: )

“Когато погледнах за пръв път към теб,

видях че си готова като шест без пет,

само малко “ръ” май ти трябва в раменете,

малко френско “ръ” и гласът ти ще засвети.”

Обада.

Като Обада на зазОряване, изпълнявана От влюбен трубадур пОд прОзирния прОзОрец на ОбичанОтО мОмиче, пОтича “О”-то. Обадата Обладава въздуха пОд прОзОреца. Обсада ли казвате? Не. ОблОст и Обич ще се слеят в еднО “О!” О, катО издадени напред устни заОблени за целувка.

 Обятия.

“З” като сутиен.

Двете полукълба на Земята

замята “Зъ”-то като сутиен,

какъвто ти никога не носиш.

Само понякога.

Зелен.

Дъ.

“Скъпа и красива Гроз, прилагам ти препоръчано твоето “Дъ”!

Много  добре знаеш, че всяка велика жена си има “Дъ”, така че, нали не си си помислила, че можеш да носиш име без “Д”. Ето, например Афродита. Ами Диана и Дулцинея? И Ева има “Д”, защото произлиза от Адам. Няма да изреждам други, драга.

Приеми моите най-добри и други подобни…"

Няма да се размине без А.

Няма да мине без “А”. Дотук едва устисках. “А”-то е като парижкото метро – то е необходимост, то свързва различни, много отдалечени една от друга букви-станции в азбуката. Ето, например станция “Д” и станция “Н”. Освен това е евтино и не замърсява въздуха (виж-кажи “въз-дух” – няма “а”!). С него пътуват всички алтруисти. А защо точно парижко? Ами защото “А”-то прилича на Айфелова кула. И малко на теб, когато си пила френско вино и си леко разкрачена.

Н.

Настане надвечер. Наречница нейде нарича…

Нали си très charmante, нищо друго не ме интересува.

А! – пак “А”!

Босите ти крака потъват греховно в гроздето. Все по-дълбоко. Сладка угроза е гроздето. Ми. Гроздето ми. Натежало от толкова слънце.

Краката ти са с красиви, червени колене. Потъваш червена от сладост, когато мачкаш, мачкаш гроздето, босонога, гроздогърда.

А аз дишам. Тежко. Защото се уморих от дългото даване на име.

Име, което обладава смисъла си, което лепне, стича се…

Слънчево име с осем букви, които вече обикалят около теб.

Нарекох те.