сряда, 22 март 2017 г.

"Гласувайте за нашата риба"

(малка приказка за едни избори, ама става и за други)

карикатура "Бинари Опшънс"

1.Имало едно време, едно рибно царство-господарство. Всъщност, то било бившо царство, защото нямало вече цар и затова един ден в него решили да проведат избори, за това, коя риба да го управлява...
            а) ако искате времето да е друго и изборите други, минете на 2;
            б) ако искате да си останат така, минете на 3.
2. Имало едно друго време, едно друго рибно царство-госсподарство. То също било бившо, щото поданиците си изритали царя и в него също насрочили избори...
            а) ако пак сте недоволни, мааму стари, минете на 1;
            б) ако този път ви е угодено, минете на 3.
3. Те се очертавали като едни много морсколазурни, поетични, демократични, честни, изобщо  неманипулирани, абе направо вълшебни избори „по мед и рибено масло”.
            а) ако искате изборите да са с други характеристики минете на 9;
            б) ако тези са ви по кефа, продължете на 4.
4. Та в това рибно царство-господарство, в тези избори по мед и рибено масло, участвали мно-о-о-ого рибки, и малки и големи, и пъстри и едноцветни, защото много им се искало да управляват. Повечето от тях взели да се обединяват в предизборни движения и пасажи със странни инициали като – БСП (Балъшки социалистически пасаж), ДПС (Движение за права на сьомгите), ОП (Обединени паламуди), ГЕРБ (Гололюспести за европейско развитие на блатото), ама ай сега да не ги изреждам всичките, щото били много. Странното било, че нито едните, нито другите, нито третите и т.н. си мътели водата, щото вода всъщност нямало, но всички обещавали да докарат вода за рибните поданици.
            а) може и да е имало малко вода, но в такъв случай те обещавали да повишат жизненото ú равнище, за да може да се плува по-спокойно, така че минете на 5;
            б) абе вода нямало - това е положението, но пак трябва да минете на 5.
5. Обещавали тези движения и пасажи, пръскали безплатни предизборни червеи и кюспе, наляво и надясно, и организирали безплатен превоз с подводници от един риф до друг. Но това не стигало, ами лепели и плакати по подводните камъни и по водораслите, на които плакати имало снимани дърти бракониери с яки мрежи, и на тях пишело „Гласувайте за нашата Риба, само тя ще ви избави от мрежата”.
            а) ако искате да пише друго на плакатите, минете на 6;
            б) ако ви е писнало от плакати и приритвате за хепиенда, идете на 7.
6. Имало и други плакати, на които пишело: „Ако ме изберете, кило планктон ще струва 5 стотинки”, с което искали да подмамят за тях да гласуват рибите в пенсионна възраст, или още: „За етническа толерантност с раците”, което пък явно целяло привличането на повече рачи гласове.
            а) за повече плакатни лозунги се напънете и си ги измислете сами, а след това идете на 7;
          б) тук така или иначе пак трябва да минете на 7, за което аз въобще не съм виновен – вие що подминахте „а”-то.
7. „Брей-брей, си викали малките рибки-гласоподавателки. Хубави неща обещават тези тлъсти рибоци, сладки са им червеите и кюспето, ама кого да изберем, като зъбите на всички кандидати са еднакво остри, а очите им еднакво лакоми. То, и рибарите ни подлъгват с червеи, а после – хоп!- айде в тигана. Я, да дочакаме ние предизборната нощ, да си легнем, па да видим какво ще сънуваме. Каквото покаже сънят, това ще е”. Така си казали тези малки люспести създания, които дори не подозирали, че са вече електорат. И наистина, като дошла въпросната нощ, всички се натръшкали в тинята да сънуват.
            а) ако искате да разберете веднага какво са сънували минете на 8;
         б) ако искате това да стане после, давайте пак на 8, но първо си сипете по едно малко и направете пауза по ваш избор.
8. В нощта преди изборите рибките сънували, че идва една огромна китайска акула със страшни жълти зъби и как налапва всичките рибки от тяхната вода. Ама, чакайте, ще викнете, нали нямаше вода и предизборните обещания на всички бяха да докарат именно вода. Като много знаете, вие си измислете приказка и не ме занимавайте повече.
            а) ако ми се извините, и черпите порция цаца с бира, може да минете на 10;
          б) ако не, стойте си на 8, да видите хубаво ли е така, по средата на приказката да спреш и да не стигнеш до края.
9. Изборите всъщност били страшно манипулирани, нечестни, нито по мед, нито по каквото и да е масло, а само по тиня и кал, и трябвало да се избира една-единствена голяма риба.
            а) щом това ви допада, минете на 11.
         б) ако не, защо изобщо минахте на 9. Я, си се върнете на честните избори от точка 3, но този път продължете с „б”.
10. Та тази китайска акула излапала всички големи рибоци (и обединените в движения и пасажи) от всички вирове, реки и морета и след това се уригнала малко некултурно, но, добре че това било само сън, та не миришело неприятно. После акулата, понеже се чувствала господар на целия рибен свят, се излегнала спокойно, но изведнъж – о, ужас! - се оказало, че е в някаква гиганстка мрежа, която някакъв старец с бяла брада и ореол над главата, вдигнал и отлетял нагоре във висините и светът, или по-точно сънят, свършил.
            а) ай ся минете направо на 12 за да видите развръзката;
            б) минете на 13, ама после да не съжалявате.
11. Тъй като рибата-кандидат била една-единствена, то естествено тя била избрана, понеже избирателите нямали избор.
            а) ама вече не ви ли омръзна от тоталитарни избори. Я, отивайте направо на 15.
            б) минете на 12 за да разберете, че и с една, и с много риби или съюзи за избиране – все е тая според Лао-Дзъ.
12. Тогава рибките, разбрали, че няма значение за кой рибок ще гласуват, защото един ден те до една ще попаднат в супата на Големия Рибар, където всички риби са равни. Те си спомнили още и за един древен бракониер – Лао Дзъ, който бил казал: „този който избира, той всъщност не избира”, а също и: „този който плува в бира, ще остане на сухо”, но това последното защо си го спомнили, рибките така и не разбрали, защото май нямало връзка с изборите.
            а) ако искате и други мисли на Лао Дзъ, скокнете на 14;
           б) ако това не ви стига, си спомнете за шарана Бай Ганьо какво беше казал за изборите, и тогава минете на 13.
13. И така, на самият изборен ден рибките-гласоподавателки гласували за... Е, ама вие сте пък много любопитни, за кого гласували. То си имало РИК (Рибна избирателна комисия), имало си ЦРИК (Централно-рибна избирателна комисия), които събирали, вадели, брояли, прехвърляли, изчислявали проценти... Изчакайте да обявят изборните резултати и тогава ще разберете.
а) ако смятате, че съм ви прецакал с тази точка си се върнете на 12;
б) а ако все пак държите на резултатите, докато чакате да ги обявят, минете на 15.
14. „Да управляваш държавата е като да сготвиш малка риба”. Това е също мисъл на оня дърт хитрец Дзъ, но стига с тия глупости, аре давайте вече да видим какво има на 15 и тоя път без никакво шикалкавене с "а" и "б".
15. А! То пък точно тука приказката за изборите внезапно свършва. Ако искате да не свършва, карайте „da capo”(сиреч „отначало”), и помнете, че една приказка винаги се вмирисва от главата.

понеделник, 13 март 2017 г.

Моите сладки чудовища

          Не помня кога съм ги рисувал. Имах три-четири скици, но намерих само тези две. Трябва да е било или към края на осемдесетте или началото на деветдесетте, но наистина нямам спомен. Малки, сладки чудовища, дошли ми ей така отвътре. Тогава жанра фентъзи още не беше май толкова на мода, нито бяха излезли филмите по романите на Толкин, за да съм се вдъхновил отнякъде. Просто въображение.

         

  На какво приличат - на тролчета, на демончета, или просто на добродушни зверчета - кой на каквото си ги оприличи?




сряда, 8 март 2017 г.

Осмица, книга, март


          Имах чисто нов, трицветен химикал - с малки метални пълнители, пишеше в синьо, червено и зелено. Абе, много бяха шик тези химикали навремето. Пазех си го да пиша с него само по изключителни поводи.
          Особено обичах да съчетавам зеленото с червено - синьото беше ученически цвят, демек банален. Пишех букви - стилизирани в червено, като ги запълвах със зелено - неописуемо удоволствие. Затова и картичката предназначена за майка ми в онзи далечен 8-ми март е основно с този химикал и буквите са с двата ми любими цвята. Осмица, книга, март. А усмивката е в пожеланието. И в спомена.



          Да сте честити, нежни фурии! Омагьосвайте живота всеки ден, не само днес!

вторник, 7 март 2017 г.

Помпони за Свободата


Думата ми е за тези симпатични девойчета в ученическа възраст, които правят нещо като аеробика на публични места, под звуците на ритмична музика. В ръце понякога с палки, но най-често с пищни помпони в различни цветове. Виждаме ги на всеки национален празник, пред Паметника на воините, паднали за освобождението на града. Играят, радват окото на мнозинството, дошло да отдаде почит на героите. Животът е игра, като знаем. Игра на "сляпа баба", на политика, на демокрация...
Ако приемем, че нашите мажоретки имитират онези в западноевропейските страни, които от век-два съпътстват карнавалите или цирковите представления в големите градове там, то мястото им изобщо не е на националните празници, освен ако не допуснем, че и те - празниците, са вид карнавал. Ако приемем пък, че имитират по-скоро игрите на момичетата, които в САЩ наричат "пом-пом гърлс" или cheerleading, а за мен те са по-близо точно до тях, то няма как да ги свържем с друго освен със спортни състезания - най-вече баскетбол и американски футбол. На тези състезания целта на ярко облечените момичета с къси полички е да разведряват обстановката и да тушират агресията на феновете на любимия отбор със своите танци с елементи на шоу и на акробатика. Отвъд Атлантика "пом-пом момичетата" са неразделна част от американската поп-култура. А при нас? На път сме да ги направим част от какво - от националната ни памет, култура или почит към жертвите паднали за свободата.

неделя, 5 март 2017 г.

Насладата да четеш Танидзаки

          Насладата да четеш Джуничиро Танидзаки... Отново. След  великолепната "Възхвала на сянката" .


          В чудесен превод на японистите Вера Вутова-Стефанова и Дора Барова. Една естетика, коренно различна от масовата англоезична естетика на Запада.

          ("Татуировката", Апостроф, 2016 г)

понеделник, 27 февруари 2017 г.

Прашинки от моето лично "едно време"...

          "Едно време..." Колкото повече трупаме житейски опит и грехове, толкова по-често ще споменаваме тази лукава, жестока, но и толкова примамлива  фраза. Ще я изплюваме, ей така, между другото, с патетично махване на ръце или с отегчен поглед, макар много от нас вече да са осъзнали ясно - не е било по-добре "едно време". "Едно време" е по-скоро мит, отколкото реалност. Единственото, което е било по-добре е това, че ние самите сме били по-млади, безразсъдни и по-безотговорни, ненатрупали още в себе си горчивина и разочарования. Не бих искал да развивам трактат на тема: "който владее миналото, той владее и бъдещето" както казваше Оруел в своята книга на бъдещето "1984" (която в последния месец бележи отново луди продажби в "Амазон" благодарение на изцепките на чичо Тръмпи отвъд океана), защото при отделния човек нещата леко излизат от рамката на тази иначе бляскава истина.
          Иска ми се просто да ви разкажа как от две седмици изравям прекрасни неща от "едно време" - моето лично минало, което няма как да завладее бъдещето, защото то си е моето малко, сбутано, прашно, наивно и плахо минало. Малки прашинки от моето лично "едно време", застинало на един прашен таван. То срамежливо надига в мен носталгични чувства и показва забравени лутания, чудатости или простотии, ако щете.

четвъртък, 23 февруари 2017 г.

На "лов" за скални ниши

          Снегът прави света да изглежда съвсем различен. Макар и за малко. Януари беше снежен тази година, но когато човек е свикнал да обикаля по планините, това, че има сняг може само да го стимулира да избяга от града. Още на 2-ри хукваме на първия за годината поход по снежните хребети на "Юмрук скала" над с Гняздово. Там се възхищаваме на изключителния небесен танц на лешоядите. Когато гледаш планиращия полет на тези най-големи наши птици можеш да изпаднеш в нирвана, или по нашему - в блажен кеф. Добро начало на годината - спор няма - мечтателно-летателно начало.
          Към средата на месеца за пореден път се озовавам на красивия връх Моняк, където измежду многото спиращи дъха кадри, заснемам и част от кадрите за клипа на "Бонсаите на снежния човек", а в началото на февруари се емваме с Васко да дирим появилите се край "Студен кладенец" четири-пет птици розово фламинго. Е, фламинго не намерихме, но пък си направихме хубава разходка, като си представяхме, че всичко край нас е розово, като в онази песен на Едит Пиаф.




          И ето, тази слънчева събота решаваме, че денят е идеален за лов на...не, не на розови хвърчащи неща, а за лов на скални ниши. Пак! Отново! Край крумовградското село Горна кула. Потегляме с весела компания - двама мъже, две жени и Коко. След Горна кула, преди моста над Крумовица оставяме колата и тръгваме. пресичаме няколко пъти Топ дере - приток на Крумовица и вървим все на запад по дерето. Стигаме до голяма, обработена нива, а зад нея ни привличат три изоставени, полуразрушени къщи. Всички ахваме от възторг - кой не обича да се любува и да снима стари, каменни къщи, обрасли с къпини и луди храсти, със срутени покриви и изгнили черчевета на тъжните прозорци. Веднага си въобразявам, как трима братя, или близки роднини, са живели в тези къщи и са обработвали заедно нивата преди 60-70 години, да речем. Вдясно от дерето - срещуположно на къщите вече виждаме нишите, на стръмно място, затулени отчасти от дървета и клони. Решаваме да продължим още напред и да се изкачим до тях от по-полегато място.