Имах чисто нов, трицветен химикал - с малки метални пълнители, пишеше в синьо, червено и зелено. Абе, много бяха шик тези химикали навремето. Пазех си го да пиша с него само по изключителни поводи.
Особено обичах да съчетавам зеленото с червено - синьото беше ученически цвят, демек банален. Пишех букви - стилизирани в червено, като ги запълвах със зелено - неописуемо удоволствие. Затова и картичката предназначена за майка ми в онзи далечен 8-ми март е основно с този химикал и буквите са с двата ми любими цвята. Осмица, книга, март. А усмивката е в пожеланието. И в спомена.
Да сте честити, нежни фурии! Омагьосвайте живота всеки ден, не само днес!
Няма коментари:
Публикуване на коментар