Иво Георгиев: Торино-другият поглед

сряда, 2 март 2016 г.

Торино-другият поглед

Торино има много лица. Дворците, музеите и красивите барокови сгради е само едно от лицата на града. Не знам доколко съм успял да хвана и други лица, но имам някои опити.
Хора от ежедневието - като професионалната развеждачка на кучета

или като жената, която се моли в една от централните църкви в понеделник сутрин. Църквата "Санта Катерина" беше празна и никой не ти се кара защо снимаш без да си платиш, както е в някои български църкви...

За бездомниците и просяците по централните улици на Торино няма да говоря. Не са малко. Доколкото разбрах, най-голям брой емигранти има от Румъния, Мароко и Албания - предполагам, че и повечето просещи и спящи под колонадите са от тези страни. Даже на една просякиня, застанала пред входа на голяма църква и аз дадох 50 цента, като преди това я снимах. Е, то пък снимката не стана хубава, ама тя женицата не е виновна затова...

Торино е и зелен град - вижда се макар и не през февруари. Но има много паркове и дървета, някои от които странно подрязани, като тези чинари край брега на река По.

А това е нещо като водно огледало на река По с един от централните мостове. - може и да си има име, но не го знам.

Този торински денди пък реших да го пусна в Ч/Б, че по-стилно ми изглеждаше.

Нещо ми говориш, братко, ама не ти разбирам...Предполагам, че е от рода на: "абе стига сте ме снимали, ами пуснете някое евърце, че ще ви .... майката"...Само така предполагам, но може и да ми е казвал, че страшно обича Пучини, но не може да си купи диск с негова опера...