Тих японец е баща ми –
с градинското гребло
подрежда дребни камъчета,
подрежда дребни камъчета
около цветята.
А над умисленото езеро –
ескадрили водни кончета,
учат се
на съвършенство в полет.
Учат ме
на съвършена пролет.
И
какво аз правя тук –
истукан
с ентомологичен сак,
въобразяващ си (и още как),
че е адски японско
Няма коментари:
Публикуване на коментар