Мисля си - тази
зима ни има зъб -
може
би по това си приличаме.
Хлябът
продължава да ни обещава път
и в стъпките на бабите си заничаме.
Но виж - зимата носи буквар на врабчето
и подготвя
тоалет за всяко кокиче,
а всяка
снежинка е всъщност кончéто,
по
което се спуска едно бяло „обичам те”.
Хубав стих. Струва ми се подходящ да го направиш песен. Може би защото врабчето ми напомни за "Шуменска дълга неделя".
ОтговорИзтриванеПоздрави!
Миро
Може, може, Миро! Някой ден - знае ли се... Благодаря за коментара!
ОтговорИзтриване