Бащите си отиват през април

          Бащите си отиват през април,

          когато пролетния вятър

          подритва сухи есенни листа

          и прашни кучета пристъпват тъжно,

          край некролозите от миналага пролет.

               Бащите си отиват непознати.

               Потъват по пътеките към вчера.

               От тоз април нататък ще е трудно

                да им говорим, но можем да опитаме-

               със шепота на отчуждени статуи.

          Отиват си бащите. През април,

          отекват стъпките им по следобеда последен.
          След тях оставаме размъкнати видения –

          по-слаби, по-самотни, по-чупливи

          монаси, изоставени от своя Бог.