Най-значимите текстове на американеца са в този сборник - там
са и тези за природата - приятел на човека, израз на любовта му към горите и всичко
диво, там е и прочутото "Гражданско неподчинение”, което е може би
най-цитираното и обсъждано негово есе, там е и "Живот без принцип",
както и най-значимото, и като обем, и като
съдържание съчинение "Уолдън или живот в гората". В тези трудове на
Торо могат да се разпознаят много от темите, които и днес вълнуват хората по
света - екология и унищожаване на горите, критика на консуматорското общество и
свръхзадоволеността, ролята на гражданското общество като коректив на
властимащите, неконформизъм. Някои от идеите му, както казах, са устояли на
времето - те са просто извън времето, други са стряскащи, а трети са не съвсем вдъхновяващи, или
направо са проява на ексцентризъм.
Възстановка на бараката на Торо, в която той живее край езерото "Уолдън" от 4 юли 1845 до септември 1847 |
Какво ми
харесва в неговите опуси - че изразява ясно и открито позициите си без да му пука, че на
някого няма да му хареса, или че ще засегне някого. С някои постулати съм съгласен - с някои - не. В "Гражданско
неподчинение", той описва престоя си за една нощ в затвора, където е
тикнат поради отказ да плаща данъци. Отказът е мотивиран с това, че не желае да
плаща данъци в държава, която подкрепя и допуска робство. Мисля си какво би
станало, ако сто хиляди българи откажем да плащаме (временно) данъци на
държавата, докато тя - нашата държава, не покаже ефективни мерки и резултати за
борба с корупцията.
В
"Уолдън", Торо е най-разгърнат - описва своя живот в построена от
него дървена барака на брега на едноименното езеро в продължение на две години и два месеца. Тонът му е обикновен, разказвателен, без парадиране и маниерничене. С големи подробности ни описва колко пари е изразходвал за дъски,
за прозорци, за семена, които си е засял за да се изхранва, колко метра е
надлъж и на ширина къщата му, как се е отоплявал и изобщо как е живял
"единствено с труда на двете си ръце". Пред читателя се изгражда
образа на "спартанец", живял с минимум средства, отдаден на
наслаждението да съзерцава природата, да я опознава, да чете и да описва своя
живот и своите размисли за живота. Направо живот близък до този на някогашните
светци - отшелници, като вместо молитви - Торо критикува. Критикува съгражданите
си, фермерите, приятелите си, традициите, алкохола, труда, образованието,
религията - горе-долу всичко, за което се сетите. Нарцистичен и фанатичен индивидуалист - такъв ни се разкрива до голяма степен в "Уолдън". Когато се настанява да живее в бараката на 4
юли 1845 г, Торо е на 28 години. Неженен. Всъщност, той изобщо не е отшелник –
бараката му била на около километър и половина от неговото градче Конкорд и по
думите му, всеки ден ходел до там за да чуе клюките. Че по кърджалийските села има хора, които живеят много по-изолирано и отшелнически и днес. Съвсем в пустошта. Един от тях е бай Ибрям от с. Сладкодум, за когото бях писал тук. Да не говорим за Тунджер който беше преди в Мумджидан, а сега както чувам отшелник в "Гяур махала". Странно е – Торо хем цветущо се
присмива на съгражданите си, какви клюкари били и как нищо не правели и висели
по цял ден на улицата за да наблюдават кой минава и т.н., хем той самият ходи често до градчето за да прави като тях. Фактът, че критикува хората край него, говори, че
самият той се смята над тях:
„Понякога,
когато се сравнявам с другите хора, ми се струва, че се радвам на по-голямо
благоразположение от страна на боговете, надвишаващо според мен заслуженото”,
пише в глава „Усамотение”.
Оттам
крачката, че си богопомазан да поучаваш и да наставляваш масите е само една.
На много
места Торо си противоречи – по отношение на железниците, на древните
цивилизации, на усамотението си, на труда. Веднъж заявява: „Всъщност ТРУДЪТ ни
е напълно безсмислен”, а после в друга глава казва: „Дори и да е на границата с
робията, ръчният труд навярно никога не може да се сравни със злокачествената
леност. Той носи в себе си трайна и непреходна нравственост, а учения довежда
до класически резултат.”
Ту
заявява, че ходи всеки ден до градчето и че го посещават редовно хора, ту пък
казва, че живеел самотно като в прерията и, че приличало много повече на Азия
или Африка, отколкото на Ню Инглънд. Дори по това време езерото Уолдън изобщо не
е такова диво място, каквото му се е искало сякаш на Торо. С ж.п. линията,
минаваща досами водата, с близостта на града, с фермите, за които той пише, с
дървосекачите, рибарите, събирачите на боровинки и какви ли не още, Уолдън
изобщо не е пусто, прерийно място. Всичко това го изтъквам за да подчертая, че
опита му да ни покаже как чудесно си живее без обществото, без вестници и т.н.
е камуфлаж. Не е съвсем истински. Имам усещането, че той прикрива или омаловажава много от фактите, за да изтъкне само тези, които са полезни за неговите постулати.
„Повече от пет години се издържах
единствено с труда на двете си ръце и установих, че шест седмици работа
годишно са напълно достатъчни, за да покрият текущите ми разходи.” „Простота, простота и пак простота” ни учи
Торо, но в същото време нека не забравяме, че самият той не е женен, не храни
семейство и в края на краищата живее в такава (привидна) простота само две
години и то без да къса изобщо с обществото и връзката със семейството си (майка
му е продължавала да го пере почти до края на живота му, сестрите му са му носели сладки и храна в бараката край езерото и т.н.). Да не забравяме и че дори за поправка на обувките си той ходи до града на обущар, вместо да си ги кърпи сам, както би направил един истински отшелник (точно на път за обущаря той е задържан за неплатени данъци и прекарва една нощ в затвора, случка, станала повод за написване на легендарното "Гражданско неподчинение"). Катрин Шулц, пише в „НюЙоркър”, в статия посветена на трудовете му : „Лицемерието е, че Торо е водел
сложен живот, преструвайки се, че живее простичко. Още по-лошо, той проповядва
на другите да живеят така, както самият той не живее”.
Пак
според нея, Торо е толкова популярен поради няколко причини – първата е, че се
чете избирателно, а втората, че се изучава рано – още в ученическите години и
това, че той насърчава да не слушат възрастните, няма как да не се хареса на
тийнейджърите, които по правило са бунтовно настроени срещу всякакви установени
норми, авторитети и закони („Всъщност старите не могат да дадат никакъв ценен
съвет на младите, собственият им опит е твърде ограничен, животът им е изцяло
провален”). Той представя света на възрастните, не какъвто е в действителност,
а такъв какъвто го виждат децата – най-вече самостоятелност на действията, без
семейни и обществени отговорности.
Спор няма - Торо е интересен, хаплив, начетен и критичен в творчеството си. Той е мислител, продължител до голяма степен на идеите на Русо за дружелюбната природа, тази, която трябва да опознаваме, пазим и обичаме, а не само да се чудим как да печелим от нея, най-често унищожавайки я (ако беше жив днес просто виждам как щеше да напише и глава "Туризъм", в която да критикува днешния хищнически туризъм). Всичко това е много ценно и красиво при Торо. Главата "Четене" в "Уолдън" е брилянтна възхвала на четенето и знанията получени от книгите и особено от древните старогръцки и латински автори.
"Уолдън" трябва да се чете, но внимателно и критично, дори и когато го четем за удоволствие, или обща култура (или защото е модно да се чете Торо). Да се поразмишлява над казаното от него. Хубаво е да потърсим нещо повече за живота на самия Хенри Дейвид Торо, за влиянието на Емерсън върху неговите философски възгледи, за обществените условия на неговото време, за да го разберем по-добре и по-правилно може би.
Именно търсейки нещо повече за него "напипах" интересни "връзки" - този път свързани с една от моите любими групи. "Игълз". Водещият вокал в непреходния хит "Хотел Калифорния" - Дон Хенли, преди двадесет и шест-седем години е започнал проект за спасяване на горите и част от крайбрежието на езерото "Уолдън" от домогваниията на безнесмени, туристически предприемачи и всякаква подобна сволоч , първоначално инвестирайки лични средства, а в последствие с организирането на благотворителни концерти край езерото. Цялата сума е надхвърлила 22 милиона долара и е използвана за закупуване на почти 680 дка от крайбрежието с горите в тях, за организиране на учебни програми за студенти и откриване на Институт "Торо" . Ето при такива факти как да не си помечтаеш за спасяването на крайбрежието на язовир "Кърджали", например, от всичките хотелиери, бракониери, ресторантьори и обикновени мърлячи, които мърсят и цапат като пред наближаващ потоп.
Е, няма да се ядосвам - отивам да си пусна любима песен на "Игълз" - този път не "Хотел Калифорния", не, а по-подходящата "The Last Resort", пак с гласа на Дон Хенли.
"Уолдън" трябва да се чете, но внимателно и критично, дори и когато го четем за удоволствие, или обща култура (или защото е модно да се чете Торо). Да се поразмишлява над казаното от него. Хубаво е да потърсим нещо повече за живота на самия Хенри Дейвид Торо, за влиянието на Емерсън върху неговите философски възгледи, за обществените условия на неговото време, за да го разберем по-добре и по-правилно може би.
Именно търсейки нещо повече за него "напипах" интересни "връзки" - този път свързани с една от моите любими групи. "Игълз". Водещият вокал в непреходния хит "Хотел Калифорния" - Дон Хенли, преди двадесет и шест-седем години е започнал проект за спасяване на горите и част от крайбрежието на езерото "Уолдън" от домогваниията на безнесмени, туристически предприемачи и всякаква подобна сволоч , първоначално инвестирайки лични средства, а в последствие с организирането на благотворителни концерти край езерото. Цялата сума е надхвърлила 22 милиона долара и е използвана за закупуване на почти 680 дка от крайбрежието с горите в тях, за организиране на учебни програми за студенти и откриване на Институт "Торо" . Ето при такива факти как да не си помечтаеш за спасяването на крайбрежието на язовир "Кърджали", например, от всичките хотелиери, бракониери, ресторантьори и обикновени мърлячи, които мърсят и цапат като пред наближаващ потоп.
Е, няма да се ядосвам - отивам да си пусна любима песен на "Игълз" - този път не "Хотел Калифорния", не, а по-подходящата "The Last Resort", пак с гласа на Дон Хенли.
* всички цитати от "Уолдън" са по превода на Албена Бакрачева
Няма коментари:
Публикуване на коментар