Подаръкът

Нестандартен подарък получих миналия септември, на рождения ми ден. Така се случи, че бях планински водач на едно малко 8-9-годишно момче. Бяхме сами, близо час – час и половина в гора, по стръмни сипеи, по непознати пътеки, в търсене на трудно достъпна пещера.

Вървяхме бавно през драки и храсти, налучквах просеките. Момчето вървеше след мен, бавеше се, дърдореше постоянно, молеше ме да го изчаквам, спирахме. Събираше черупки от охлюви, като търсеше най-голямата черупка по следния начин. Вземаше първата черупка, после когато видеше друга, сравняваше я с предишната и ако беше по-голяма я запазваше, ако не – я хвърляше. По едно време огладня, ожадня, но се оказа, че в раницата си не носи нито ядене, нито вода. Почерпих го парче шоколад, дадох му моята вода и слушах историите му. Докато правеше инвентаризация на раницата си, за да установи, че няма нито храна ни вода, първо извади свирка. Показа ми я с гордост и я наду. Взел я за да сигнализира ако се изгуби в гората. После измъкна голям, оранжев… шнорхел. И очила за гмуркане… Остарях... За няколко мига остарях. Не от рождената ми дата, а защото усетих, че с това момче сме в различни светове. Мишел Сер казва, че напредъкът на света до голяма степен се дължи на „Куция левичар“, на този, който може да мисли нестандартно, да изобретява, да „кривва“ от утъпканите пътеки. Та нали Колумб е бил един „куц левичар“, тръгнал за едно, а стигнал до съвсем друго.

А аз бих добавил, че напредъкът (ще) се дължи и на тези, които носят шнорхел в гората.

Това беше моят подарък - общуването ми с момчето, с един съвсем друг, интересен, странен, красив свят.

А пещерата не я намерихме тогава, но това не е важно в цялата тази история.