четвъртък, 4 август 2022 г.

За село Златоустово

При нас, тук в Родопите, знае се, отвсякъде те дебне Историята, ама и много истории се спотайват, които за да ги докоснеш обаче, трябва да се потрудиш, да попрочетеш това-онова, да идеш на място тук-там и да се срещнеш с тоз-онзи. Ама четенето трябва да е много. Щото само с „ах и въх!, Перперек“, „ах и въх!, Татул“, е много поп-фолк дереджето.
И вижте ся, като пътувате към Маджарово, малко след отбивката за прочутият кромлех преди с.Долни Главанак има упътваща табела за село Златоустово. То е мижаво и невзрачно селце със затихващи функции, което няма да ви трогне с нищо, но пък името му, хм… е история. И загадка. Ся, кой знае защо сред самите жители е разпространена версията, че името на селото идвало от това, че хората в него били сладкодумни. Туй хубуй, ама по тая логика половината села в Родопите трябва да се казват тогава Златоустово. А аз знам само за едно дето се казва Сладкодум, в което живееше бай Ибрям с жена си. Та чак по тивито, онази водеща – не ѝ знам името, зяпна и възкликна: „ама наистина ли има такова село в Родопите?, и взе да проверява в интернет за Сладкодум.
Историята е такава - в началото на 1878 г., в селото, като в много други села в района, се настаняват руски войски и остават, явно до сключването на Санстефанския предварителен мирен договор. Населението ги посреща гостоприемно, както се подобава – здравствуйте, братушки, кокошки и баници, ракийка. Но най-впечатлени били всички, особено мъжете, от оръжието. На сабите на руските солдати пишело „ЗЛАТОУСТЪ“. Брех да му се не види. И то на нашенски си език. Каква била „тайната“? Град Златоуст се намирал в Руската империя в подножието на Урал, близо до географската граница между Европа и Азия. Той е основан през 1754, покрай железодобивна фабрика, получила името "Златоустовска", и поради намерението в селището да бъде построена църква на светеца Йоан Златоуст. В градчето, през 1815 г. е построена оръжейна фабрика за хладно оръжие, като в първите години там работят немски майстори от „Солинген“ и „Клингентал“. По време на войната 1877-1878 г. „Златоустовската оръжейна фабрика“ била вече доста известна като една от най-добрите в Европа по качество на продукцията. Голяма част от редовата войска, войници и офицери по време на Руско-турската война от 1877-1878 са въоръжени именно с такъв модел шашки със същия надпис. Нищо чудно някои от селяните да са получили като подарък срещу храна или други услуги някоя такава шашка. Селото влиза в пределите на България през 1885 г., а през 1906 г. с указ от 21 декември е преименувано от Юренджиклер на Златоустово като явно е взето предвид желанието на населението, заради спомена за руските солдати и техните саби с надпис „Златоустъ“, донесли свободата. А град Златоуст си съществува и днес в Руската Федерация. Както и село Златоуст, макар че едва ли са чували един за друг. Историята понякога е много тиха и само ако поразровиш тук-там, може да ти нашепне нещо.
Публикувано от в
Етикети:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)