Човек и добре да живее, като умерен дауншифтър, пуска коремче и мисли за бъдещето на света. Бъдещето на света е размито понятие и за да се мисли за него трябва да се стигне до нещо конкретно – водопад, здравец, скала, мечка. Ако стигне до някой див водопад, на умерения дауншифтър му става едно нирванесто, и може да задреме, защото на водопадите не им дреме за коремчета, картички с Айфеловата кула, нито за цените на петрола на борсата в Токио. Те правят това, което най-добре могат да правят – текат. А да течеш, това не е ли мисъл за бъдещето на света? Та и ние двамата с водопада течем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар