Блусът, Алън Ломакс и размисли около един филм

Във филма „The Blues - Feel Like Going Home“ на Мартин Скорсезе много пъти се споменава името на Алън Ломакс. По време на Голямата депресия в САЩ,, забележете, Библиотеката на Конгреса подкрепя множество културни проекти, един от които е за запазване на традиционната музика. По този проект известния музиколог Алън и баща му Джон обикалят Юга и откриват стотици самоуки музиканти и им правят първите записи, много от които са останали в историята. Така в Щатския затвор на Луизиана те намират Лед Бели, и го записват - така както си е със затворническите дрехи. Филма започва с едно живо изпълнение на „Snake dance“ – емоционално изпълнение на малка флейта и два тъпана, в което музикантите не само свирят, но и играят. Те живеят музиката. Всъщност това е цял ритуал, култура. Така са били и нашите свирачи на хора по селата в отколешни времена – кавал и тъпан или гайда и тъпан, макар чувствата и усещанията да са различни. Във филма виждаме и чуваме Мъди Уотърс, Сон Хаус, Джон Лий Хукър, а за кратко се появява и любимия ми блусар Кеб Мо, с чиито песни в колата, пътуването ми се превръща от отегчително в приятно. Скорсезе е майстор, знаем. Умее да разголи душите, да подбутне нещата така, че да станат тъжно - весели, а също и да предизвика интереса на зрителите към целия път на легендарния стил „делта блус“, от африканските корени до днешните времена. Защото съгласете се - блусът е хибрид - африканска душа примесена с американска тъга и мъка. Точно това се усеща ясно в старите блус-изпълнения от 30-те или 40-те, превърнали се в стандарти. Неуморната теренна работа на Алън Ломакс ми напомня на нашите първи етнографи Ангел Букорещлиев, Васил Стоин и след тях Николай Кауфман, които също са скитали от село на село, от къща на къща, да търсят и записват автентични мелодии и песни, които днес биха били забравени ако не бяха те. Тяхната работа също буди възхищение. Кауфман е този, който открива специфичния неделински двуглас. Той е този, който открива и невероятната Файка Сиракулева, от която през есента на 1954 г. ще бъде впечатлен и същият Алън Ломакс при идването си в България. Плод на записите правени по време на това посещение е плочата с автентични народни песни издадена след пет години като „World Library of Folk and Primitive Music Vol XVII: Bulgaria“. Ломакс, помним, е този, който намира и грамофонната плоча с българска народна музика, в някакъв забутан магазин в Ню Йорк през 70-те години на 20 век, в която е и „Песен на овчарката“, изпълнена от не много известната по това време дори у нас певица с артистичния псевдоним Валя Балканска. Той е човекът, който ще настоява песента да бъде включена в златните грамофонни плочи, поставени на „Вояджър“ 1 и 2, като послания към други цивилизации. Ние, в България, ще разберем, че тази песен лети в космоса, чак след няколко години, от документалната поредица на Карл Сейгън „Космос“. Всъщност „The Blues“ е документален филм от седем серии, във връзка със сто-годишнината на блуса, отбелязана през 2003 г. в САЩ. Целта на филма е и да запознае днешните по-млади поколения с възникването и историята на тази музика. Всяка част е режисирана от различен режисьор, между които освен Скорсезе виждаме един Вим Вендърс и един Клинт Истуд. Истинска наслада за феновете на блуса.