В 3,40 ч. сутринта потегляме с Катя. С „форда”. Предния ден съм
заредил резервоара догоре.
Минавам по магистралите – първо „Марица”, после „Тракия”.
Спокойно се пътува – на някои места има мъгла, после ръмеше и така пристигаме в
София към 6,30. Вземаме Анелия Гешева, според уговорката – от бул.”България”, близо до
кръстовището с „Т.Каблешков”. Аз я помня с дълга коса и слаба, а сега е
променена – не сме се виждали от 2006 г.,
както тя ще си спомни, защото помнела като слон – така казва. Аз слон не съм
виждал как помни, но явно ще е нещо подобно. То не че и аз не съм променен, де.
То това си е свойство на нещата – да се променят. Скалите, дето са скали и те
се променят, морето дето е море – и то се променя, та какво остава за нас - едни буболечки с мания за величие.
В Сърбия веднага поемаме по магистрала или магистралата
ни поема. Тя е току-що открита официално – буквално дни преди да тръгнем.
Настилката е великолепна и с добре уредени места за почивка – „одморишта”,
каквито по нашите бързоходни пътища не се сещам да има.
Вече е светло. От Ниш се прехвърляме на магистралата за
Белград.
Анелия още с качването е предложила, когато се уморя да
ме смени на волана и аз кой знае защо ѝ имам доверие. Знам че е добра поетеса и
това е достатъчно – значи е човек, който не може да те подведе.
