Значи, сипеят ме повлича, падам си на д-то и така се тътрузя два-два метра и нещо. Спрях да се тътрузя точно пред една росна китка. Росен. Уф, ах! - викам му – виж ти! - кво прайш, бе, докато си разтривам д-то?
- Стърча - ми отвръща. - И чакам самодивите. Ти май не си самодива?
- Не, само Иво съм.
Спирам да си разтривам задните части и благославям здравите ми дънки, марка „Marc O`Polo“, щото благодарение на тях ми няма нищо. Мисля си, как един ден и на мое име може да кръстят дънки – примерно „Ge O`Rgiev“, но само така си го мисля за майтап, иначе не ми е било смисъла на живота да оставя името си точно па в дънки. Виж, къде-къде по-престижно е да кръстят на твое име, например, марка тигани с нам-кво-си покритие, или сорт аспержи, или дори…
- А ти кво прайш тука, прекъсва мислите ми росенът?
- Аз ли – ам, обикалям и се радвам на високите сини планини и на небето като от коприна…
- И все така - по гъз ли…
- Тц, тц - откъде ги учиш тези думи?
- От самодивите – те така говорят. Само за…ай да не ти казвам за какво говорят.
- Ахъм! А тези пчели не ти ли досаждат. Като те гледам си заприличал на натовски самолетоносач – само излитат и кацат по тебе.
- А-а-а – не - те ме опрашват. И ме гъделичкат. Приятно е. Ам вас кой ви опрашва?
- Амии нас – при нас е друго. При нас…таквоз…
- Да бе – знам как е – от самодивите съм чувал. Вас направо си ви…
- Млъкни, млъкни - сигурно го знаеш, няма нужда да го казваш. Ама – я кажи – мога ли да те снимам.
- Какво е това?
Вадя апарата и му го показвам.
- Ами снимай ме. Само ми махни ей тук имам едни паяжинки. И скъсай тази тревичка, че ми разваля фасадата. А тази хвойна – мамка ѝ, да не я снимаш и нея, че ми е като трън в тичинките. А! - чакай да си наглася и тичинките на долните цветове, че са се вирнали като...
Спрях да го слушам този цапнат в устата росен и направо минах към щракане.
А всичко стана заради оня гаден сипей. Добре че имам здрави дънки „Marc O`Polo“…
Няма коментари:
Публикуване на коментар