Статуя с оръжие или без

У нас има прекалено много паметници на мъже с оръжие в ръка. В преобладаващата си част това са монументи от ново време – от последните 60-70 години и на тях са все едни строги, намръщени мъжки лица, които не изразяват радост. Много от тези фигури са на войници на чужди армии. Лично на мен ми липсват скулптури, извън оста – „войници-оръжие“, скулптури с по-друга символика – митологична, сказателна, абстрактна, женска, ако щете. Скулптури на герои от детски приказки или герои от разкази на наши класици. Има ги – но ми се иска да има още. На очи се набиват онези другите – на чуждите солдати с огнестрелното оръжие в ръка, които, нормално е, в днешните времена, да разделят хората. В по-голямата си част това са политически паметници, издигнати само заради повика на политическата конюнктура в даден период от близкото ни минало. Нормално е и това, че в някои от големите ни градове тези паметници бяха премахнати след промяната, заедно с тези на Ленин, Сталин, Димитров.

Има и едни други „паметници“ – това са ръждясалите чучела на стара бойна техника от преди 40-50 години, с която е залята цялата страна – оръдия, танкове, самолети. Те са по паркове, край пътища и на централни градски места. Сигурен съм, и се надявам че и те скоро ще бъдат прочистени. Тяхната културна и историческа роля, дори и да приемем че е била важна някога, днес буди все повече недоумение изложена така на показ. Трябва да изпитвам гордост ли, страх ли – и аз не знам какво, при вида на разбричкан самолет, в красива паркова среда. Честно казано аз изпитвам срам. И яд. Че някой е „изял“ част от зелените площи на парка. Местата на подобни военни чучела е в музеите, ако толкова държим да ги пазим за историята. Знам че е нужно време нещата с монументите, носещи политическа или идеологическа символика да се нормализират. Ще се появят нови, красиви скулптури, пластики, носещи друг вид култура, които ще преобладават, и тази тенденция вече се забелязва. Такива гледах напоследък в Свиленград, край Стария мост, има ги и в Кърджали – скулптурите на В.Рашидов пред Поликлиниката, например, а също и в Казанлък – фенерите - "Улични музиканти" в централната част, по улица "Искра", а и в други градове. Но си трябва време.Времееее...

("Дървени пластики", край Стария мост в Свиленград - скулптор Радко Бъчваров,"Улични музиканти", Казанлък - дело на Евгени Генов, Кърджали - пред Поликлиниката - скулптор Вежди Рашидов. Снимките са мои)