Само след няколко километра стигаме до голяма вода, после ходим, ходим, ходим - с пътеки и без пътеки, през снеголоми и снегопади в гората - сериозно и едновременно приятно изпитание. И все си казваме - искаме тази вода да я видим като птиците - отгоре. Да я видим наистина ли е толкоз голяма и толкоз синя. Или е позеленяла от отражението на гората в нея. Да чуем гласа на неделното ехо.
сряда, 4 юли 2018 г.
Вода, скали, зелено
Само след няколко километра стигаме до голяма вода, после ходим, ходим, ходим - с пътеки и без пътеки, през снеголоми и снегопади в гората - сериозно и едновременно приятно изпитание. И все си казваме - искаме тази вода да я видим като птиците - отгоре. Да я видим наистина ли е толкоз голяма и толкоз синя. Или е позеленяла от отражението на гората в нея. Да чуем гласа на неделното ехо.
сряда, 27 юни 2018 г.
Скалите над Ненково
Тръгнахме към едни скали. Над село Ненково.
Е, ядохме много череши. Много. От старите сортове - не много едри, с ужасно дълги дръжки, но пък сладки като мед и нямат нужда от пръскане с разни отрови със сложни имена. Просто плодовите мухи, дето правят черешите да червясват, не стигат чак дотук. Далече им е.
А скалите мамят като сирени - трудно е да ги отминеш, да им устоиш и да не тръгнеш към тях. Те пеят толкова омайно. Смайват, изумяват. С формите си, със структурата си, с дупките си и с наподобяванията на странни същества. С чудатостта си. Сякаш съм попаднал на зелена сцена, с митични същества играещи чуден, бавен театър. Театър, в който действието се развива с хилядолетия.
събота, 23 юни 2018 г.
Славеите са кучета
Разказвам
му на възпълния хипар за онзи славей дето ме пощуряваше две утрини поред - бях се озовал в един сбутан курорт с дълго и
глупаво име. Някакъв див славей, който направо ме разби – будеше ме с една и
съща отчетлива, любовна песен. От шест тона само. Но сластни. Шестосластие.
„Трябва
да запомня тази мелодия” – казах си на втората утрин. „Това е уникален подарък.
Изтананиках я няколко пъти в банята на хотела с егати тъпото име. Излязох от
банята и вече я бях забравил. После пак си я спомних…”
И
пак я забравих.
Възпълният
хипар, като чу историята, с равен тон и
сякаш в реда на нещата, казва: „О, славеите са…” И ме закова с онази дума. Направо
ме ококори. Повторих я няколко пъти – беше съществително и започваше със „с”. А
после я забравих. Не знам как, но я забравих. Каква беше тази сила на забравата
- как не се мъчих да я запомня, а сякаш я забравях още повече. Изключителна
дума – на пръв поглед не пасваше като определение точно към славеите, но
всъщност беше разтърсващо оригинална. Цветуща. Точно защото беше приложена към
тези хвъркати сладкопойници. Моят хипар я изтърси съвсем спонтанно, без изобщо да я
търси в паметта си. До края на вечерта така и не си я спомних. Споделих с него -
и той вече не я помнеше. Хипарите са като децата. Беше я забравил, както се
забравя мъдрост, която си изръсил когато си на пет и се опознаваш пред
огледалото.
Три
дни я търсих – с търсенето ставах и лягах. Будех се по славеево време – някъде
към четири и половина – пет. И подреждах думи наум. За тези три дни изредих стотици
започващи със „с”. Хиляди.
Славеите
са: сладури, смотаняци, старци, сладострастници…Стабиляги, самураи, свирци,
себелюбци…
Отхвърлях
десетки ненужни като сеизмолози, секунданти, сиренари, склеротици.
Побърквах
се. И нищо.
Е,
да – спомних си, че тогава, възпълният хипар беше казал и друго: „славеите са
кучета – те могат да имитират всяка мелодия, която чуят. Веднъж аверчета
пуснали на касетофон парче на Пърпъл и някакъв славей запял абсолютно точно
солото на Ричи Блекмор”.
Това
как да е – можех да го понеса, но онази дума със „с”, така и не я намерих
повече.
Доживотно
не я намерих.
Ей
така човек може да се размине с цяла дума в този живот.
С
цяла дума.
вторник, 5 юни 2018 г.
Автограф на плашило
Докато се мотах из едно лозе и търсех буболечки, усещам как някой ме потупва по рамото. Чувам:, "може ли автограф", с плашещ тембър? Обръщам се - плашило. С книга в джоба. Еми дадох му автограф с лозов сок, щото нямах химикал.
Написах му: "На Плашимир, който най-добре знае какво е да те гъделичкат с птичи пера и да не можеш да се почешеш". Сега стои и чака слънцето да изпече добре сока, та да може да си прочете посланието...
четвъртък, 31 май 2018 г.
Кич - да! Гавра - едва ли!
Представете си следното:
- спектакъл на пиесата „Ромео и Жулиета” на Шекспир, играна само от мъже;
- Балета „Лебедово езеро” на Чайковски, в който играят само балетисти;
- да чуете „Марсилезата” – химна на Франция, изпълняван в реге варианта на Серж Гензбур;
- Рекламен афиш по „Тайната вечеря” на
Леонардо, със знойни девойки вместо Исус и дванадесетте апостоли.
Е? Как ви се струва? Да изброявам ли още примери за странни хрумвания правени уж в името на изкуството. И на красивото.
А от два дни куцо и сакато седнало да се оплаква, как някаква певица рецитирала стихове на Вапцаров. На фона на ориенталска музика. И какво - това с какво ще намали силата или значението на Вапцаровата поезия. Че нещо не ми е ясно. Гавра? Не - аз бих го нарекъл кич. Бих го нарекъл експеримент. Да - може да е пошъл, неудачен, ексцентричен, но е просто един експеримент. Гаврата цели да принизи естетическата или морална стойност на нещо.А с този клип не виждам такова нещо - няма промени в текста на стихотворението, нецензурни подмятания, или каквото и да било, което не е част от оригинала.
![]() |
Друга "употреба" на Вапцаров стих над магазин за зарзават |
Е? Как ви се струва? Да изброявам ли още примери за странни хрумвания правени уж в името на изкуството. И на красивото.
А от два дни куцо и сакато седнало да се оплаква, как някаква певица рецитирала стихове на Вапцаров. На фона на ориенталска музика. И какво - това с какво ще намали силата или значението на Вапцаровата поезия. Че нещо не ми е ясно. Гавра? Не - аз бих го нарекъл кич. Бих го нарекъл експеримент. Да - може да е пошъл, неудачен, ексцентричен, но е просто един експеримент. Гаврата цели да принизи естетическата или морална стойност на нещо.А с този клип не виждам такова нещо - няма промени в текста на стихотворението, нецензурни подмятания, или каквото и да било, което не е част от оригинала.
![]() |
Скандалната реклама на Марите и Франсоа Жирбо, заимствана от "Тайната вечеря" на Леонадро да Винчи |
По-страшно ще е ако Вапцаров бъде забравен – поезията на Вапцаров,
което, надявам се никога да не се случи.
Питам пак - "Ромео и Жулиета" по-малко велика пиеса ли е, ако да речем един режисьор си е позволил да я направи в хомосексуален вариант - т.е. и Жулиета и Ромео да са мъже? Вапцаровото "Прощално" по-малък шедьовър на българската поезия ли ще е, ако бъде изпято от върли метали, рапъри или цигански духов оркестър.
И да - примерът с онази група дето от години пее по елементарен начин възрожденски песни и песни по стихове на Ботев - защо никой не я заклеймява? За мен това е същата "гавра", без разлика.
Неотдавна бях писал, че не е допустимо разголени мажоретки да подскачат на песен на един шоумен, пред паметник на жертвите и героите във войните, на Националния ни празник - 3-ти март. Тогава много хора наскачаха - как може - това било толкова умилително и красиво. Не - за мен това е пошло. Това е може би по-близо до гавра с Националния празник, с паметта на жертвите и на героите. Но един експеримент по велика творба, не я прави по-малко велика. Впрочем времето го е доказало.
Когато се разхождах преди две години из Банско, над един магазин за зарзават видях изрисувана цяла стена с лика на Вапцаров и с негов цитат за храната и верата. Това е не по-малък кич от въпросния клип на певицата - също е комерсиална употреба на стих от големия поет, но някой да е негодувал, да е алармирал в община Банско и да има реакции.
Искам просто да подчертая - който "употребява" класически културни постижения за кичозни и комерсиални "проекти" - той сам се излага, сам се гаври със себе си, със собственото си културно ниво. Нищо повече. Нищо по-малко.
Според мен такива явления служат още по-ярко да изпъкне стойностното, вечното. На поезията на Вапцаров ще продължим да се дивим и да ставаме на крака и след век и след два. На въпросната певица - силно се съмнявам.
А реакциите, които донякъде са обясними, също са интересен показател за културна и естетическа зрелост.
Толкоз.
Питам пак - "Ромео и Жулиета" по-малко велика пиеса ли е, ако да речем един режисьор си е позволил да я направи в хомосексуален вариант - т.е. и Жулиета и Ромео да са мъже? Вапцаровото "Прощално" по-малък шедьовър на българската поезия ли ще е, ако бъде изпято от върли метали, рапъри или цигански духов оркестър.
И да - примерът с онази група дето от години пее по елементарен начин възрожденски песни и песни по стихове на Ботев - защо никой не я заклеймява? За мен това е същата "гавра", без разлика.
Неотдавна бях писал, че не е допустимо разголени мажоретки да подскачат на песен на един шоумен, пред паметник на жертвите и героите във войните, на Националния ни празник - 3-ти март. Тогава много хора наскачаха - как може - това било толкова умилително и красиво. Не - за мен това е пошло. Това е може би по-близо до гавра с Националния празник, с паметта на жертвите и на героите. Но един експеримент по велика творба, не я прави по-малко велика. Впрочем времето го е доказало.
Когато се разхождах преди две години из Банско, над един магазин за зарзават видях изрисувана цяла стена с лика на Вапцаров и с негов цитат за храната и верата. Това е не по-малък кич от въпросния клип на певицата - също е комерсиална употреба на стих от големия поет, но някой да е негодувал, да е алармирал в община Банско и да има реакции.
Искам просто да подчертая - който "употребява" класически културни постижения за кичозни и комерсиални "проекти" - той сам се излага, сам се гаври със себе си, със собственото си културно ниво. Нищо повече. Нищо по-малко.
Според мен такива явления служат още по-ярко да изпъкне стойностното, вечното. На поезията на Вапцаров ще продължим да се дивим и да ставаме на крака и след век и след два. На въпросната певица - силно се съмнявам.
А реакциите, които донякъде са обясними, също са интересен показател за културна и естетическа зрелост.
Толкоз.
четвъртък, 24 май 2018 г.
вторник, 8 май 2018 г.
Дилън и дървеницата 3
"10
юли, петък
Снабден
съм вече с билет от вчера, проучих разписанието на влаковете до Лезен и само
чакам да дойде времето за тръгване. До
обяд прибирахме окосената от предния ден трева със Серж и точно когато
привършвахме започна да вали дъжд – отначало колебливо и нарядко, а после такъв
порой се изсипа, сякаш Дядо Боже беше отворил всички кранове на небесното си
апартаментче. Обядвах набързо, взех фотоапарата, чадъра и една мушама (от
склада) и тръгнах към 13,45 ч. първо се отбих до отдела за чужденци към
полицията където си взех разрешителното за пребиваване и оттам направо на
гарата. Пътят до Егл (Aigle) е точно един час и минава все покрай езерото –
през Лозана, Веве ( където е живял в последните си години Чарлз Чаплин),
Монтрьо и Шильонския замък. От Егл се прехвърлих на теснолинейно влакче с форма
като нашите софийски трамваи и с него стигнах до Лезен. Изкачването е доста
стръмно, може би е с денивелация 1200 м, а гледките които се откриват са
наистина алпийски – прелестни и
зашеметяващи. Лезен е известно швейцарско курортно селище в Алпите, където
дори белгийската кралица Фабиола е била преди 25 години във връзка с
откриването на хотел носещ нейното име. Селцето е терасовидно разположено по
планинския склон, а самите къщи и хотелчета са чудно хубави – понякога само от
дърво, а друг път с парапети и резбовани дървени тавани – изобщо – приказка. За
съжаление не можах да направя нито една снимка поради лошите и непригодни
условия.
На
входа на самия фестивал провеждаше се на открито в предварително оградено и
охранявано място) претърсваха всички влизащи, като есесовци. Аз бях предупреден
и си оставих чадъра и фотоапарата на гардероб. Като се озовах пред голямата
сцена в момента свиреха група „Джеймс” (James)
от Великобритания. Те скоро свършиха и след пауза от 45 минути на сцената
излязоха група „Тексас” от Шотландия, които бяха едно чудесно откритие за мен.
Стилът
им беше нещо като фънк-рок или диско-рок на моменти, в класически вераинт без
нищо от шотландския фолклор. Имаха и някои известни песни, а после видях в
различни магазини за касетки и плочи техни записи на касетка ( а също и на група
„Джеймс”). След „Тексас” имаше пак около 50 минути пауза, през която се
подреждаха и настройваха всички уреди и инструменти за следващия състав – на моя
дългоочакван и бленуван къдрокос американец Робърт Цимерман, който ще остане в
аналите на поезията и музиката на ХХ век като Боб Дилън.
![]() |
Тениската от турнето на Боб 1992 г - спомен от концерта в Лезен |
Абонамент за:
Коментари (Atom)