Скопие-Скулпт!-Скулпт!-Ура!

Скопие - The kitsch city

          Жалко че не можах да ида до Шутка и Топана - "джипси" кварталите на Скопие, възпяти в известната песен на Владко Стефановски - там със сигурност щеше да е по-интересно и по-живо отколкото в центъра на македонската столица.

Снимка за спомен на фона на чисто новата сграда на Министерството на "надворешните работи", т.е. на външните работи, окичена със статуи на носии от цяла Европа

          Да, Тананикам си магичната песен за белия кон, докато вървя из Скопие и се чудя що за странен град е. Бутафорен. Град с чисто нов необароков център, и с около хиляда статуи в един квадратен километър, които така те ошашавят, че ако някой минувач спре за малко на място, започваш да се чудиш дали и той не е статуя. И още - три пиратски кораба през 300 метра в коритото на Вардар, Триумфална арка, соц-жилищни блокове.

Охридски следобед

Нов залез - нов късмет...

Тунджер от Мумджидам

Зелените поля на Мумджидам. В дъното вляво се вижда къщата на единствения обитател

          Зелените пасища на Мумджидам. Като зелени сънища. И ние сме сред тях. Ходим, снимаме, дишаме омайния въздух и се правим на господари на това място, макар да знаем, че истинският господар би трябвало да се появи всеки момент. Очакваме го. Говорили сме за него по пътя и вече в мен има изграден един екзотичен ореол около тази личност.

          Тунджер.

Преди да си запалиш цигара

          По някое време той наистина се появява, следван от не много едро жълто куче. С моя спътник и водач Стефан се здрависват като стари познайници. След първите няколко думи, Стефан вече е разтворил устата на Тунджер и му оглежда зъбите.  Забавно е – получава се нещо като: „здравей, отвори си устата”. Явно това е следствие от предишен техен разговор на зъбна тема, а нашият отшелник току-що му е казал, че е ходил на зъболекар, та Стефан е заинтригуван да инспектира качеството на манипулациите.

Царевицата-чуден езиков пирует

          И как странно, тази култура дошла от Централна Америка през 16 век, два-три века и кусур след това е наричана в цяла Европа "турско жито", а ние след като сме дали на всички славянски народи звучното име "кукуруз", сме направили чуден езиков пирует и сме я нарекли с царственото име "царевица". Как да не го обичаш тоз език...

Две случки с две книги. Случка втора

          Пътеката от Боженци до Трявна е приказна. Тиха и мека, като заешка пътека. Вървял съм я поне десетина пъти досега. Голяма част от нея е в дъбова гора с огромни нападали жълъди. Жълъди като...като...Ми не мога да се сетя като какво са големи тези жълъди. Като малки дирижабълчета направо. Абе тази година жълъдите защо са толкова големи... Чудно. Точно на влизане в с.Веленци, на високото, преди Трявна, има две, а може би и три кирпичени къщи. Като извадени от приказния деветнайсти век. Едната от тях е досами пътя. Интуитивно се втурваме да я разгледаме отблизо и надничаме клюкарски през прозорчето. Пусто любопитство. Всъщност, от предната страна няма стъкло, а е само решетка. Някой от компанията казва: "има някакви книги". Книги ли, наострям уши, като заек на когото са казали - "има моркови"! На една ръка разстояние. Посягам през решетката и измъквам най-горната. С изметнати твърди корици, мръсна и прашасала. Отварям я и виждам чудни картинки, които ми се струват познати от моето детство - от приказките на Шарл Перо. Има и разговори вътре, които те отвеждат директно "в заешката дупка". „Алиса в страната на чудесата”! Издание на „Народна младеж”, от 1969 г. Преводачи - Лазар Голдман и Стефан Гечев, когото познавам като брилянтен преводач на Сеферис и Кавафис.

          Разгръщам нататък страниците и какво да видя - детска ръка с молив е изписала "Само Левски, доло ЦСКА". Охо - нечие детство прозира тук между страниците. Това ако не е находка. Гладя, гладя изметнатата твърда корица и се чудя. Чудя се дали да взема книгата. Или да не я взема. Не е ли всичко случило се дотук една магия, която ме е водила към тази книга с чудеса - пътеката от Боженци, едрите жълъди, кирпичената тайнствена къща, любопитството ни, което ни отведе до точно този прозорец...Поглеждам името на илюстратора - Петър Чуклев. Взимам я - все пак по-добре да е при мен, отколкото тук да прашасва и да се мокри от капризите на времето. Благодаря ти неизвестни запалянко на "Левски"! Впрочем някога и аз държах за "сините".

Две случки с две книги. Случка първа

          В Преображенския манастир няма много хора, но е пълно с черни котки, като в повечето наши обители. В манастирската черква ти искат два лева за да влезеш – знае се от почти две хиляди години - вярата струва пари (така преди две-три години ми бяха поискали пари и за да вляза в Джумая джамия в Пловдив), но това е друга тема.

          Разхождам се из манастирския комплекс и се радвам на "Колелото на живота", на котките, на скалите и на спокойствието надвиснало над това място. Зад черквата забелязвам изоставена сграда на два етажа. Там спокойствието е още по-надвиснало. Приближавам се към това занемарено манастирско крило защото всичко, което е старо и вехто ме привлича неудържимо, и плахо открехвам първата врата на долния етаж. Изскърцва  тихо, но приятелски. Чудна гледка. Вътре са разпилени монашески одежди, епитрахили и освен това е пълно с малки зеленикави книжлета. Много на брой.